На 27 януари от 18 часа в Големия салон на БАН ще бъде представена книгата „Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук“, издание на Института за изследване на изкуствата към БАН. Неголяма като обем, тя съдържа безценна информация. За всички, които познават едноименния труд на известната изследователка, както и за почитателите на традиционната култура, предстои среща с „душата” на основополагащия теоретичен труд – теренните записи, които досега не са публикувани.
Едва ли съществува български теоретик, преподавател по музикален фолклор или народен изпълнител, който да не е разгръщал книгата на Елена Стоин – истинска енциклопедия на фолклорните области. Страниците й са изпъстрени с информация за живите (или позабравени) обичаи и обреди във всички региони на страната ни, които е посетила. Както и за метро-ритмичните и мелодични особености на музиката, неотменима част от тези практики. Нотните примери в книгата са дешифровки на документираните с магнетофон образци, записвани след 1954 г. Преди това неуморната фолклористка, както и всички нейни колеги от института са правили звуковите регистрации с грамофон и поне засега те не са достъпни. Архивните справки, дигитализацията и описването на записите са дело на Мария Кумичин и Диана Данова-Дамянова. Финалната аудиообработка дължим на Алекс Нушев. Ръководител на проекта, съставител на диска и автор на текста в новото издание е проф. д-р Горица Найденова. Тя споделя, че е прослушала над 3000 записа от архива на ИИИ към БАН преди да реши кои най-добре представят написаното от Елена Стоин. Там, където теренните записи към изследването се оказали недостатъчни, Горица и екипът й подбрали примери от проучванията на други фолклористи.
Този наш архив съществува отдавна – разказва проф. Найденова. – Дълго време беше почти недостъпен, тъй като е на стари носители, а в определен период нямаше средства те да бъдат осъвременени. Сега работим активно и има резултати, макар че служителите в архива са по-малко от необходимото. Пристъпихме към този проект, защото решихме, че това е много добър начин да покажем своята почит към Елена Стоин и нейния огромен принос за обогатяване на архива. Така отбелязваме и 100-годишнината от рождението й, чествана през 2015 г. Трудовете й са познати на всички колеги, но за мен най-ценното са записите, направени през годините не само от Елена Стоин. Тя често е работила в екип със съпруга си Иван Качулев, дори на някои от записите се чува неговия глас. Надяваме се с това издание да популяризираме нашия архив, който съхранява доста стари форми и стилове на пеене и музициране. Колкото до емоциите, които предизвиква работата с тези материали, мога да кажа без колебание, че имах много силни преживявания. Колкото и да е подготвен човек, той изобщо не подозира какво го „дебне“ в тези ленти.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да..