На 27 януари от 18 часа в Големия салон на БАН ще бъде представена книгата „Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук“, издание на Института за изследване на изкуствата към БАН. Неголяма като обем, тя съдържа безценна информация. За всички, които познават едноименния труд на известната изследователка, както и за почитателите на традиционната култура, предстои среща с „душата” на основополагащия теоретичен труд – теренните записи, които досега не са публикувани.
Едва ли съществува български теоретик, преподавател по музикален фолклор или народен изпълнител, който да не е разгръщал книгата на Елена Стоин – истинска енциклопедия на фолклорните области. Страниците й са изпъстрени с информация за живите (или позабравени) обичаи и обреди във всички региони на страната ни, които е посетила. Както и за метро-ритмичните и мелодични особености на музиката, неотменима част от тези практики. Нотните примери в книгата са дешифровки на документираните с магнетофон образци, записвани след 1954 г. Преди това неуморната фолклористка, както и всички нейни колеги от института са правили звуковите регистрации с грамофон и поне засега те не са достъпни. Архивните справки, дигитализацията и описването на записите са дело на Мария Кумичин и Диана Данова-Дамянова. Финалната аудиообработка дължим на Алекс Нушев. Ръководител на проекта, съставител на диска и автор на текста в новото издание е проф. д-р Горица Найденова. Тя споделя, че е прослушала над 3000 записа от архива на ИИИ към БАН преди да реши кои най-добре представят написаното от Елена Стоин. Там, където теренните записи към изследването се оказали недостатъчни, Горица и екипът й подбрали примери от проучванията на други фолклористи.
Този наш архив съществува отдавна – разказва проф. Найденова. – Дълго време беше почти недостъпен, тъй като е на стари носители, а в определен период нямаше средства те да бъдат осъвременени. Сега работим активно и има резултати, макар че служителите в архива са по-малко от необходимото. Пристъпихме към този проект, защото решихме, че това е много добър начин да покажем своята почит към Елена Стоин и нейния огромен принос за обогатяване на архива. Така отбелязваме и 100-годишнината от рождението й, чествана през 2015 г. Трудовете й са познати на всички колеги, но за мен най-ценното са записите, направени през годините не само от Елена Стоин. Тя често е работила в екип със съпруга си Иван Качулев, дори на някои от записите се чува неговия глас. Надяваме се с това издание да популяризираме нашия архив, който съхранява доста стари форми и стилове на пеене и музициране. Колкото до емоциите, които предизвиква работата с тези материали, мога да кажа без колебание, че имах много силни преживявания. Колкото и да е подготвен човек, той изобщо не подозира какво го „дебне“ в тези ленти.
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да..