Пъстър, шумен и празничен – така изглеждаше Перник през трите дни, в които беше маскарадната столица на България, Балканите, а може би и Европа. От 29 до 31 януари там се проведе 25-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва 2016”. Той събра рекорден брой участници – около 6500 човека от всички краища на България. Тази година фестивалът „Сурва” отбеляза и своя 50-годишен юбилей. Първото дефиле на кукерски маски, организирано от община Перник, е било в началото на 1966 г.

Кукерите от 110 дружества от различни краища на страната дефилираха със страховитите си маски, направени от кожа и рога на домашни и диви животни. Истинско възхищение предизвика майсторството на сурвакарските костюми, направени от пера, които се издигаха високо над главите на участниците. Най-разнообразни по големина и форма бяха кукерските чанове. Те са основен атрибут и символ на маскарадните игри по Сурва. Според народните вярвания, колкото по-далеч се чува звукът на кукерските хлопки и колкото по-страшни са маските, толкова по-далеч ще избягат злите сили от света на хората. Представители на кукерската група „Златно руно” от с. Челопеч споделиха, че металните хлопки, които носят на пояса си, тежат не по-малко от 50 килограма. Маските са изработили сами, а за фестивала в Перник са се готвили още от началото на миналата година.

Специално за голямото маскарадно сборище в Перник пристигнаха фолклорни групи от съседните балкански страни – Сърбия, Румъния, Гърция и Македония. Най-екзотична, според нашите разбирания, беше групата от Мали, която представи африкански танц и традиции. На празник, като на празник, всеки можеше да открие по нещо за себе си. На централния площад „Кракра” в Перник търговци разпънаха пъстрите си сергии. Навсякъде се предлагаха сувенири под формата на миниатюрни кукерски маски, медни чанове и български народни шевици върху предмети за спомен.

Интересът тази година беше още по-голям и заради факта, че обичаят Сурва от декември миналата година е включен в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е четвъртият елемент от българската култура, станал част от съкровищницата на световната организация. Досега нематериалното наследство бе представено от Бистришките баби, нестинарството и чипровските килими.

Снимки: БГНЕС