След като на 11 февруари левицата и ДПС поискаха вот на недоверие към правителството заради здравната политика, през настъпващата седмица парламентът трябва се произнесе по въпроса. Сериозни индикации, че не здравеопазването е основен мотив за вота, както и реалното съотношение на силите в законодателния орган, пораждат очаквания за стерилен политически дебат и отрицателна развръзка.
Идеята за вот на недоверие се роди в редиците на социалистическата партия през януари. На консултации за подкрепа от страна на ДПС се обсъждаха също варианти за вот на недоверие заради проблеми с вътрешната сигурност и демографията. Проблемите със съдебната система, корупцията и организираната престъпност, визирани в последния доклад на ЕК за България, изобщо не бяха сред опциите и явно за вносителите е важно да има дебат просто по някаква тема. От друга страна, за успешен вот на недоверие са нужни 121 гласа, а левицата има 38, ДПС пък 30.
Дори към сигурната вече подкрепа от два независими депутатски гласа да се добавят други, не е реалистично сборът да надхвърли 121. Вносителите знаят това прекрасно, но дебатът за вот на недоверие ги интересува и при отрицателна развръзка. Целта е не толкова уязвяване на правителството, колкото опипване на съотношението на силите в парламента след вътрешните сътресения в ДПС, сондиране на вътрешните напрежения в Реформаторския блок, участващ в управлението, и изпробване на степента на подкрепа за управляващите от страна на неуправляващи сили като АБВ и Патриотичен фронт.
Очакваната отрицателна развръзка ще затвърди тъжната традиция в България успешен вот на недоверие да няма вече четвърт век и той да се ползва само като инструмент за дебати, а не като законно средство за промени във властта. Неслучайно премиерът Бойко Борисов демонстрира завидно спокойствие, коментирайки, че „трябва да има вот на недоверие, лошо е, ако няма…” И с основание, след като първият му кабинет издържа на четири искания на БСП и ДПС за вот на недоверие – през октомври 2010 заради политиката в сферата на здравеопазването, през юни 2011 заради неуспех на антикризисната политика, през юли 2011 заради провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, и през април 2012 – заради спиране на проекта за АЕЦ „Белене” и провал в енергийната политика. При днешните политически реалности остава по-скоро да гадаем дали след поредния провал на искане за вот на недоверие срещу негово правителство Борисов няма да остане верен на себе си докрай, като поиска и спечели, както се сучи през януари 2011г., вот на доверие от парламента.
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година, когато двете държави официално ще поканят своите градове да подготвят кандидатурите си...
Партия “Възраждане” внася проекторешение за излизане от споразумението със Световната здравна организация (СЗО), съобщиха от парламентарната формация. Те изискват от правителството да прекрати Основното споразумение със СЗО за установяване на..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и от многопосочната и интересна дейност на..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението,..