Слушайте!
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли по-скъпо от тракийското злато?

БНР Новини
Скалното светилище Белинташ

С този въпрос провокирах един от авторите на разкошния албум A Guide toThracian Bulgaria. Тя се казва Димана Трънкова, археолог по образование.  Но отдавна е свързала, както и друг от авторите, Антони Георгиев, биографията си с едно от малкото чуждоезикови издателства в България - Вагабонд медия. Техен е и албумът Roman Bulgaria, който ще представим следващата седмица.

Кромлех (каменен кръг) при село Долни Главанак, Източните Родопи
Кромлех (каменен кръг) при село Долни Главанак, Източните Родопи

Отговорът на Димана бе кратък: информацията, която всичко тракийско – артефакти, останки – ни дава за наши предци, които обаче не са ни оставили писмено наследство. Освен ако не приемем изключителните украси на гробниците – макар и по-късни от египетските – за вид пиктограми. Албумът ни среща и с крепости на неочаквани места – над Лъвската глава до Ропотамо, със светилища, разпръскващи мрака като Белинташ. И още: с долмени, наричани „змееви дупки“, в които старите българи вярвали, че живеят змейове, а после били разрушавани заради окрупняването на нивите; също и подобни на Стоунхендж каменни кръгове с неизвестно предназначение.

Язовир “Копринка”
Тази книга си постави една амбициозна цел – да обясни на английски на хора, които нямат никаква идея, кои са траките, как са се появили, как са живели, какви богове са имали, какви градове са строили, кои са най-хубавите им съкровища и защо толкова са обичали златните предмети. Траките са ни завещали два обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО (Казанлъшката и Свещарската гробници) и един в нематериалната сфера – нестинарските танци – не без гордост обобщава резултата от съвместната им работа едната авторка, Димана (консултант и съавтор е другата, Миглена Василева).

Александровската гробница, Хасковско
Александровската гробница, Хасковско

Огледалото от Касабова могила, Долината на тракийските царе край Казанлък Снимка: © Исторически музей “Искра” Казанлък
Огледалото от Касабова могила, Долината на тракийските царе край Казанлък Снимка: © Исторически музей “Искра” Казанлък
Като всяка една среща с миналото, много елементи подлежат на тълкуване и малко са еднозначните факти. Дори малък предмет като сребърно огледало повдига въпроса дали имаме само предмет на бита или някакъв по-дълбок символ:

То може да има и магическа функция и да символизира част от историята на Дионис, разкъсан от титаните. Единият от предметите, с които титаните го подмамват, е огледало. Историята за прераждането има много дълбоки тракийски корени и огледалото е част от тези символи.

Ясна е връзката между тракийската и гръцката култура. Според разпространеното мнение, Дионис е трак, взет от гърците, но това не е най-важното – двете съседни култури са си влияли взаимно. А доколко тракийските символи преминават в християнски – поне за едни от най-главните, няма никакво съмнение. Богинята-майка става Света Марина, една от най-почитаните светици в Странджа, българска планина, запазила в най-голяма степен вярванията на древните траки. Пак в Странджа, в близост до Малко Търново, откриваме и другия:

Там в някои църкви още можете да видите Свети Георги, но това не е икона, а барелеф на тракийски конник. Явно строителите на църквата са попаднали на тракийско светилище и са си казали – „Я, Свети Георги!“

Снимка
Снимка
Корицата на книгата грабва с изгрев над родопското светилище Харман кая, до което има и мюсюлманско свещено място. Такъв е и случаят с Демир баба теке до Свещари. Но дори и камъни, и други елементи от тракийските светилища да са използвани по-късно за нуждите на последващите религии, вярванията в силата на природата, на огъня, в мистичните същества, остават сред хората.

Не е излишно при подготовката на обиколките из „Тракийска“ България да се има пред вид по-скоро южната й половина с изключение на гробницата в Свещари (част от резервата Сборяново) и музея във Враца.

Кимбърли Крейго – един от читателите на книгата, завършва краткото й представяне в „Амазон”, въпреки че си я купува от софийска книжарница, с показателното – многото мегалити и гробници, описани (в тази книга) ме карат да се върна и да видя още много неща в България.

Снимки: Антони Георгиев/Исторически музей “Искра” Казанлък


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Родини"-те на Дивна Шалич и посланието как навсякъде да сме си у дома

За Дивна Шалич Лафчиева казват, че е жена с много родини. Подобно на многоликостта, събрана в нейната душевност, тя е и жена с много призвания. Но най-важното е, че от друмищата, по които е оставила следи, поема голямата любов към живота – тя озарява..

публикувано на 22.03.25 в 08:10
Маргарит Цанев – Марго

Художникът Маргарит Цанев – Марго си отива с полет от този свят

Един млад български творец решава по собствено желание да напусне този свят в средата на миналия век, за да съхрани нетленността в себе си, макар и победен от системата на чисто физическо ниво. В момента в галерията на Българския културен..

публикувано на 19.03.25 в 10:40

Фестивалните градове в България очакват по-качествено разпределение на средствата за събития

Музикални, кулинарни, фолклорни… наситена е събитийната програма в България, дотолкова, че експертите вече говорят как застрашително нарастващият брой нови фестивали трябва да бъде ограничен." Необходима е  ясна стратегия : ко и съществуващи..

публикувано на 18.03.25 в 12:53