С този въпрос провокирах един от авторите на разкошния албум A Guide toThracian Bulgaria. Тя се казва Димана Трънкова, археолог по образование. Но отдавна е свързала, както и друг от авторите, Антони Георгиев, биографията си с едно от малкото чуждоезикови издателства в България - Вагабонд медия. Техен е и албумът Roman Bulgaria, който ще представим следващата седмица.
Тази книга си постави една амбициозна цел – да обясни на английски на хора, които нямат никаква идея, кои са траките, как са се появили, как са живели, какви богове са имали, какви градове са строили, кои са най-хубавите им съкровища и защо толкова са обичали златните предмети. Траките са ни завещали два обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО (Казанлъшката и Свещарската гробници) и един в нематериалната сфера – нестинарските танци – не без гордост обобщава резултата от съвместната им работа едната авторка, Димана (консултант и съавтор е другата, Миглена Василева).
То може да има и магическа функция и да символизира част от историята на Дионис, разкъсан от титаните. Единият от предметите, с които титаните го подмамват, е огледало. Историята за прераждането има много дълбоки тракийски корени и огледалото е част от тези символи.
Ясна е връзката между тракийската и гръцката култура. Според разпространеното мнение, Дионис е трак, взет от гърците, но това не е най-важното – двете съседни култури са си влияли взаимно. А доколко тракийските символи преминават в християнски – поне за едни от най-главните, няма никакво съмнение. Богинята-майка става Света Марина, една от най-почитаните светици в Странджа, българска планина, запазила в най-голяма степен вярванията на древните траки. Пак в Странджа, в близост до Малко Търново, откриваме и другия:
Там в някои църкви още можете да видите Свети Георги, но това не е икона, а барелеф на тракийски конник. Явно строителите на църквата са попаднали на тракийско светилище и са си казали – „Я, Свети Георги!“
Кимбърли Крейго – един от читателите на книгата, завършва краткото й представяне в „Амазон”, въпреки че си я купува от софийска книжарница, с показателното – многото мегалити и гробници, описани (в тази книга) ме карат да се върна и да видя още много неща в България.
Снимки: Антони Георгиев/Исторически музей “Искра” КазанлъкЗа Дивна Шалич Лафчиева казват, че е жена с много родини. Подобно на многоликостта, събрана в нейната душевност, тя е и жена с много призвания. Но най-важното е, че от друмищата, по които е оставила следи, поема голямата любов към живота – тя озарява..
Един млад български творец решава по собствено желание да напусне този свят в средата на миналия век, за да съхрани нетленността в себе си, макар и победен от системата на чисто физическо ниво. В момента в галерията на Българския културен..
Музикални, кулинарни, фолклорни… наситена е събитийната програма в България, дотолкова, че експертите вече говорят как застрашително нарастващият брой нови фестивали трябва да бъде ограничен." Необходима е ясна стратегия : ко и съществуващи..