С блага вест и блага дума някога наричали за благо време, благо жито, благи хора по пътя на всеки… Благовец е народното име на Благовещение – един от най-големите църковни празници, отбелязван точно девет месеца преди Рождество Христово. Знайно е, че именно на този ден Архангел Гавраил донесъл на Богородица благата вест, че тя ще роди Спасителя.
Март е месецът, отреден за ритуалното пролетно почистване на дома, на стопанските постройки, но също така – време за „настройване“ на мислите и човешкото тяло за новото начало. В очакване на светлите пролетни празници още в първия ден на месеца започвали ритуали, свързани с обновяването на всичко, което заобикаля човека. Според народното вярване, на Благовец кукувицата пристига през морето, заедно с лястовицата, за да извести, че зимата си е отишла, а лятото се задава.
Със затопляне на земята от своите леговища изпълзяват змиите, скрили се за зимата в пещерите на своя цар. От „край свят“ пристигат самодиви, самовили и „различни други дихания“ – невидими същества, които човекът не бива да ядосва, да предизвиква и най-добре изобщо да не се среща с тях.
На Благовец в цялата страна съществува обичаят да се измитат дворовете, овощните градини, дори лехите с цветя. Събрания боклук палят и прескачат огъня за здраве, дори опушват краката си, за да се предпазят от ухапванията на отровните змии. 
В някои райони обикалят със запален парцал дома, двора и всички пространства, населявани от хора и стока. Това също предпазва от опасните влечуги според вярванията. Весел, шумен, но и задължителен за почти всички краища на страната е обичаят жените и децата да обикалят, произвеждайки колкото е възможно по-силен шум. На много места го правят и днес. В ръцете си държат маши, ръжени и всякакви метални предмети, върху които удрят. Едновременно с това викат: „Бягайте змии и гущери, Благовец иде!“ На места плашат змиите с идването на щъркелите: „Бягайте, змии и гущери, че идат щъркелите!“ Народът вярва, че дори най-опасната змия не може да навреди на щъркела. Разказват се истории, в които влечугото надвива дори силния орел, но щъркела – никога. 
Някога момите пеели по къщите „благовешки песни“. Този обичай се запазва до началото на ХХ век, а днес на много места се възстановява всяка година. Главен герой в моминските песни отново е кукувицата, споменава се какви вести е донесла тя – например, че са дошли самодивите, че някоя мома ще се омъжи скоро и пр. На Благовец често си правят шеги с иманярите – заради поверието, че в навечерието на празника там, където има заровено имàне се извива магически син пламък. Селските зевзеци палели слама, покривали я с кош и тя започвала да гори със син пламък. На сутринта намирали местата разкопани и преорани – повод за безброй „лакърдии“ в кръчмата. Най-важното е на Благовец кукувицата да те закука сит и с пари в джоба. А ако си гладен, болен или без пари, чуеш ли характерната песен на птицата, трябва да пляскаш с ръце, докато я прогониш.
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Предимно облачно
Облачно
Сняг
Облачно