Депутатите се разкаяха и закриха скандалната временна комисия „Турция – Русия”, която те самите създадоха на 19 февруари, за да разследва дали тези две страни се намесват или не във вътрешната политика на България. Така изпаднаха в смешна и конфузна ситуация. Решението за такава комисия беше безпрецедентно в новата българска история, а и не стана ясно какво по-конкретно и как тя трябваше да проверява.
Идеята за нейното създаване възникна, след като опозиционната партия ДПС свали от поста своя лидер Лютви Местан, а той потърси закрила в турското посолство в София. По-късно Местан учреди своя партия в България с подкрепа, както се твърдеше, на Анкара. Русия пък беше „добавена” от Реформаторския блок, според който български политически партии системно прокарват в страната ни интересите на Москва.
Реакцията на Анкара и Москва не закъсня. Турският посланик в София Сюлейман Гьокче определи съмненията за вмешателство на неговата страна във вътрешната политика на България като „много тъжни и жалки”. Кремъл пък обвини България в „неомаккартизъм” и определи създадената от Народното събрание комисия като „нелепа” и „проява на цинизъм” в навечерието на 138-та годишнина (3-ти март) от освобождението на България от турско иго благодарение на победата на Русия във войната с Турция.
Но имаше и една неочаквана реакция, тази на премиера Бойко Борисов. Той строго размаха пръст и укори депутатите от неговата партия ГЕРБ, че са сгрешили, гласувайки за създаването на комисията. Нищо добро няма да излезе от тази комисия, каза Борисов, припомни, че едва е успял да „укрепи” отношенията с Турция и Русия и се разпореди тя да бъде закрита. Така и стана миналата сряда, с гласовете на тези, които я създадоха.
Може би най-точна е оценката на академик Георги Марков, изтъкнат български историк: Тази комисия беше излишна, има други органи на държавата, които знаят доколко влиянието на Русия и Турция в България преминава линията на закона. А е известно, че Русия и Турция добре пропагандират в България, защото имат своите механизми за икономическо, политическо, верско и културно влияние. Лидерът на националистическата партия ВМРО Красимир Каракачанов е на друго мнение: Такава комисия трябва да има, но не да се фокусира само върху Турция и Русия, а да обхване и други страни, включително САЩ, съседни държави и някои страни-членки на ЕС, които по брутален, безпардонен начин се намесват във вътрешните работи на България.
Бутафорията около мъртвородената парламентарна комисия „за проучване на факти и обстоятелства, свързани с твърденията за намеса на Турция и Русия във вътрешната политика на България”, навежда на два тъжни извода. Единият е, че с неадекватното си поведение, родните депутати могат да навредят, включително и без да искат, на националните интереси на България, както в непосредствен така и в дългосрочен план. И второ, харизматичният сегашен премиер започва все по-често да решава еднолично какво и как да гласуват депутатите, което е вредно за една парламентарна демокрация, при това членуваща в Европейския съюз.
Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..
В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..
Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..
Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата...
В четвъртък , 4 юли, над страната ще има разкъсана облачност. След обяд над Рило-Родопската област се очакват краткотрайни валежи с гръмотевици...
В „България днес“ на 4 юли говорим за това как климатичните промени засягат най-уязвимите групи и за произтичащия от тях риск от бедност за много българи,..