Лазаровден е от т.нар. подвижни празници. В календара е ориентиран спрямо Великден – отбелязва се предишната седмица, в събота. Според евангелските писания това е денят на възкресението на Лазар – едно от чудесата, извършени от Христос. В народната традиция обичаят Лазарица, Лазарница или Лазарова събота е част от прехода между зимата и пролетта, но и между смъртта и живота. Според нашата митология, Лазар е владетел на горите и шумаците. Има в ръцете си брадва, сече дървесата и прави ниви за хората. Той идва, за да донесе ново начало за природата, а на момите – венчило. Украсили главите си със зеленина, цветя, а на някои места – с птичи пера, които носят късмет, те обикалят домовете на цялото село и играят лазарските си танци. Според поверието, мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи. Има опасност и да я грабне „змей горянин“ и да се ожени за нея. Обредните песни на лазарките (подобно на коледарските) са пожелание за здраве и плодородие. Има благословии за стопаните, за моми и ергени, за деца и невести… Тази обредна обиколка носи на хората от общността радост, късмет и берекет. Домакините даряват момичетата с бели яйца и пари. Парите те ще си разделят по-късно, а яйцата ще боядисат за Великден. Описвайки символичен кръг, лазарките задължително се връщат там, откъдето са тръгнали. Според народните вярвания, кръгът има мощна предпазна сила.