Визитната картичка на доц. Людмил Георгиев е изключително пъстра. Дългогодишен, вечебивш служител от полицията с над 27 г. трудов стаж в системата. Завършил е Академията на МВР, факултета по „Журналистика” към СУ „Климент Охридски”, специализирал „Криминалистика” в Русия, Холандия и други европейски страни. Преподавател по криминалистика и съдебни експертизи в университетите на Русе и Варна. С богат опит като вещо лице към Софийски градски съд в изготвянето на експертизи в областта на видео-технически и документни изследвания. За това как успява да съчетае хобито си с многобройните си служебни задължения научаваме от доц. Георгиев:

Хобитата ми са повече от едно. Основното е събирането на полицейски, военни, военноморски, пожарникарски фуражки, шапки, каски, барети, кепета. До този момент колекцията, която съм събрал, наброява 515 екземпляра от над 50 страни и това са предимно фуражки. През далечната 1995 г. мой английски познат ми донесе като подарък една много красива каска на английски полицай, така наречените „бобита”. Дълго време тя седя самотно в кабинета ми, докато не ми хрумна, че бих могъл да добавя и лейтенантската ми шапка и така се сложи началото на една колекция, която през годините успях да разширя. Имам възможност да пътувам в чужбина и естествено „хвърлям” не едно, а по няколко очи в антикварните магазини и битпазари откъдето си набавям експонати за сбирката. Разбира се, колегите ми от България и чужбина, които са в полицейските структури, ми помагат да обогатя колекцията.

Най-старата автентична фуражка в колекцията му е от 1913 г. – на германски офицер, а една от последните му е доста екзотична, тя е от колумбийската армия. В рекордите на ГИНЕС има притежател на най-голям брой полицейски фуражки. Той е пътен полицай от Берлин, който към 2014 г. е притежавал 2300 екземпляра. Г-н Георгиев има желание да се свърже с него и да разменят опит. До сега атрактивната колекция е била  разгледана от почитатели на този вид аксесоари в регионалната библиотека на гр. Търговище, както и в градове от Североизточна България. Сега, когато се доближаваме до 6 май – Ден на  храбростта и на българската армия, доц. Георгиев отбелязва, че независимо, че армията и полицията имат различни функции, изключително се вълнува „когато има парад, знамена, хора с униформи… 6 май е празник на героизма и ние винаги трябва да си спомняме с добро за българската армия – казва той и допълва. – Независимо от настъпилите структурни и други проблеми, без армия и полиция една държава не може да съществува. Трябва да направим всичко възможно да подкрепяме служителите под пагон, с униформа и фуражка.”

Но какво още не знаем за Людмил Георгиев? Той е автор на 7 художествени книги – разкази и романи на полицейско-криминална тематика, 8-та му книга е пътепис „Оцеляване по Дунав – от Инголщат до Нулевия километър”, посветена на 60-ия юбилей на най-голямата в света организирана гребна регата. В това произведение има и над 280 снимки, тъй като фотографията и видеофилмите, които прави са част от друго хоби. Не е безразличен и към водните спортове – ветроходство и каяк. И още… по негова инициатива и идея са реализирани 6 дидактични детски игри за различни професии – „Стани най-добрият”. Смята, че тези игри сближават децата и семейството и целенасочено ще ги дистанцират от компютърните игри, които обсебват младото поколение, на което за съжаление смята, че сме длъжници:

За съжаление, като преподавател наблюдавам тенденция към все по-ниско ниво на възпитание, на подготовка както в житейски аспект, така и в училище по различни дисциплини, това ме тревожи. Скъсана е в значителна степен връзката между деца и родители. Нежеланието на определени общности да се интегрират, да учат е плашещо. Безнаказаността, липсата на възпитание в определени ценности и уважение към Закона кара все повече хора да не зачитат елементарни правила на поведение. По време на обучението ми в чужбина, видях как водят деца и ученици в съдебните зали, за да наблюдават как протичат съдебните процеси. Това до голяма степен е превенция и уважение към Закона. Уви, в България го няма. Наблюдава се едно нехайство и биене на камбаната, когато вече е много късно, когато нещо е платено с кръв.  Едва тогава се обръща внимание. Студентите, на които преподавам – бъдещи юристи и полицаи – съветвам да спазват и правят всичко според закона и да бъдат пример за останалите – каза в заключение доц. Людмил Георгиев.

Снимки: личен архив