Борислав Петров е добре познат на българските меломани от участията му в различни поп и джаз формации, но сега за първи път представя изцяло авторски проект. Групата, с която е записан, носи колоритното име „Джазаница“, така се нарича и албумът.
Поканих за този албум големи приятели и сподвижници, с които имаме сходно „пътуване“ в музиката. Митко Льолев и Владимир Кърпаров са на саксофоните. Друг важен човек за мен е китаристът Людмил Крумов, с когото заедно учихме в Холандия. Пианист е Любо Цанев, който живя до 2013 г. в САЩ, преди това завърши там образованието си. Басист е Борис Таслев. Интересното е, че всъщност писах музиката за тях. Името на групата „Джазаница“ измисли моя приятелка от Нова Зеландия. Покрай мен тя се запозна с българската култура, а думите, които й правеха впечатление, все завършваха на „ница“ – лютеница, ръченица, криеница. Когато й споделих, че не мога да намеря подходящо име за проекта, тя състави тази прекрасна дума от „джаз“ и любимото ѝ българско окончание.
Зад всяко заглавие в „Джазаница“ стои интересна история или личност.
Има една пиеса в албума – Our Table (Says Cheers To Your Table) – продължава Боби Петров. – Заглавието е изписано на английски, но това всъщност е популярният български израз „Нашата маса казва наздраве на вашата маса“ (той идва от големите празнични трапези, когато хората са много и си казват „наздраве“ отдалече, пък и в по-малки компании, весел израз). Мелодията е в ритъма на ръченица, но малко „пияна ръченица“. Парчето „Гагарин“ не носи името на космонавта, както повечето хора мислят, а на един народен музикант, саксофонист. Дори не знам истинското му име, но е истински виртуоз. Винаги започва с възходяща мелодия от най-нисък до най-висок регистър, сякаш излита. Затова го наричат Гагарин. Тази пиеса е за моя „барабанен герой“ в България – Стоян Янкулов – Стунджи. А „Културни разлики“ е посветена на Теодосий Спасов. Много ме е вдъхновявал през годините, както и неговите търсения, естетиката му. При един разговор ми каза нещо, което ще ми остане за цял живот: „Българският фолклор има интересно свойство – той е неопитомяем. Каквото и да правиш с фолклора, има част от него, която трябва да остане автентична.“ Наистина, нашата народна музика е много различна. Срещал съм много добри чуждестранни музиканти, за които тя е просто непонятна. Да – заслушват се в хоровите песни на фолклорна основа. Обработките привличат, но инструменталната музика е трудна за възприемане. Мисля, че балканската душа винаги най-добре ще усеща музиката, родена по тези земи.
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Есенното издание на SoFest ще привлече почитатели на различни изкуства в София с интересни събития и участници от различни страни. От 14 до 17 ноември в Sofia Live Club ги очакват две театрални постановки и разнообразни концерти. SoFest Autumn2024..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..