Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мирослав Кокенов – между радостта и срама от гъдулката

Моноспектакълът „Гъдулката” гостува в театър „Сълза и смях”

Снимка: salzaismyah.bgВ света на свръхрекламата, на култа към поп и рок звезди, на които подражават дори някои класически музиканти, живее един гъдулар. Свири на своя простичък инструмент, постоянно е „по света и у нас”, но пътешествието му е преди всичко към себе си. Стреми се да бъде добър човек, задава си въпроси, иска да направи нещо различно, но осъзнава, че гъдулката е нещо като съдба за него. Всичко това, поднесено с много хумор и симпатия към героя, разсмива публиката в „Гъдулката” – пиеса от Райко Байчев. Моноспектакълът се играе и на английски език със заглавие The Burning Gadulka, а преводът е дело на Анжела Родел. Режисьор е Милена Анева, а актьорът, който се превъплъщава в народен музикант, е Мирослав Кокенов. След няколко успешни спектакъла на български и английски език в Лондон, на 30 юни от 19 ч. той ще представи „Гъдулката” в театър „Сълза и смях” – Открита сцена.

Мирослав е завършил актьорско майсторство в Югозападния университет „Неофит Рилски”,  в класа на проф. Венцислав Кисьов. След това е приет в Габровския театър и работи там две години. Продължава образованието си в Англия, където учи режисура във Falmouth University. Търсейки своето „място под слънцето”, отива в Лондон. За да установи, че поне засега не открива себе си на обичайните кастинги за големи пиеси с кратък репетиционен период.

Реших да вложа сили и енергия в нещо, което ми харесва. Помолих Милена Анева, която беше асистент на моя професор в университета, да ми изпрати пиеси, за да избера. „Гъдулката” на Райко Байчев беше текстът, който най-много ми хареса. Когато четях, знаех предварително какво ще каже героят. Искам да припомня, че преди години „Гъдулката” спечели награда за нова българска драма на конкурса, организиран от театър „София”, и след това е поставена там. През 2012 г. е номинирана за наградите „Икар”. Пиесата е нещо като ремикс на „Контрабасът” от Патрик Зюскинд, мисля, че все още е в афиша на Народния театър „Иван Вазов”. Вместо за контрабас, се говори за гъдулка. Акцентът е върху отношенията между гъдуларя и неговия инструмент. Героят изпитва разочарование от своя живот и постиженията си. Търсейки причината, стига до извода, че гъдулката е виновна за всичко, че тя провокира неприятните моменти. Започва да обвинява гъдулката, да подчертава негативите от това да бъдеш гъдулар. Обаче гъдулката е всичко, което той има. Нещо като „мразя те, но без теб не мога”. В известен смисъл гъдулката е символ на отношението към корените ни, към балканското. Самият Райко Байчев пише, че Балканите му изглеждат като нещо тъмно, мрачно, но от друга страна – оттук блика много светлина и енергия. Същото го има в самата пиеса. Тя е много комична. Гъдуларят разказва с много обич, хумор, сарказъм.

Ето и малък откъс от текста на пиесата:

Срамът от гъдулката, например, е нещо, от което всеки гъдулар тайно страда. Проблемът е, че постоянно се сблъскваш с неразбирането на хората. Ако си с китара, те обикновено цвилят около теб и подскачат възторжено – о, китара, хайде да ни посвириш! А самият вид на гъдулката ги хвърля в паника, гледат те отбранително и питат какво е това. Очите им казват: „моля те, прибери го обратно в калъфа”. И ти дълго време трябва да им обясняваш, че това е гъдулка, български народен инструмент – и звучиш така, сякаш им се извиняваш за безпокойството.

Естествено, на сцената гъдуларят не само говори, но и свири понякога. Ето защо Миро доста набързо научава несложни мелодии.

Това беше един от основните ми проблеми – казва той. – Прибрах се в България, за да си купя гъдулка, но нямах време да взема дори един урок. В Англия учих за кратко при мой познат грък, който свири на гръцка лира. Той ме въведе в основни линии. Истински започнах да уча при една преподавателка в Българското училище към посолството ни в Лондон. През последните два-три месеца научих доста добре една „Копаница”. Премиерата беше през февруари, в Българския културен институт в Лондон, имаше едно представление на български и едно на английски. Британски критик написа много положителна рецензия. Преди около две седмици направих още пет представления в The Drayton Arms Theatre. Политиката на този театър е да представя чуждестранно изкуство, но освен двете представления на български, решихме да има и три на английски. Много смях предизвиква пиесата. Имам чувството, че българите разбират в дълбочина и хумора, и разсъжденията за националния ни характер. Но и англичаните много се забавляват.

След представлението в „Сълза и смях” Мирослав обмисля  да направи кратко турне – в Ловеч и още няколко града, но това вероятно ще се случи през есента. На 23 и 24 октомври има покана за участие в Clapham Fringe Festival - Лондон). „Гъдулката” може да бъде видяна и на 3 юли, неделя, от 22 ч. в театър „Сфумато” в столицата.


Още от категорията

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Бистришките баби

Изложба "Живи човешки съкровища – България" се открива в София

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..

публикувано на 17.12.24 в 07:00