В света на свръхрекламата, на култа към поп и рок звезди, на които подражават дори някои класически музиканти, живее един гъдулар. Свири на своя простичък инструмент, постоянно е „по света и у нас”, но пътешествието му е преди всичко към себе си. Стреми се да бъде добър човек, задава си въпроси, иска да направи нещо различно, но осъзнава, че гъдулката е нещо като съдба за него. Всичко това, поднесено с много хумор и симпатия към героя, разсмива публиката в „Гъдулката” – пиеса от Райко Байчев. Моноспектакълът се играе и на английски език със заглавие The Burning Gadulka, а преводът е дело на Анжела Родел. Режисьор е Милена Анева, а актьорът, който се превъплъщава в народен музикант, е Мирослав Кокенов. След няколко успешни спектакъла на български и английски език в Лондон, на 30 юни от 19 ч. той ще представи „Гъдулката” в театър „Сълза и смях” – Открита сцена.
Реших да вложа сили и енергия в нещо, което ми харесва. Помолих Милена Анева, която беше асистент на моя професор в университета, да ми изпрати пиеси, за да избера. „Гъдулката” на Райко Байчев беше текстът, който най-много ми хареса. Когато четях, знаех предварително какво ще каже героят. Искам да припомня, че преди години „Гъдулката” спечели награда за нова българска драма на конкурса, организиран от театър „София”, и след това е поставена там. През 2012 г. е номинирана за наградите „Икар”. Пиесата е нещо като ремикс на „Контрабасът” от Патрик Зюскинд, мисля, че все още е в афиша на Народния театър „Иван Вазов”. Вместо за контрабас, се говори за гъдулка. Акцентът е върху отношенията между гъдуларя и неговия инструмент. Героят изпитва разочарование от своя живот и постиженията си. Търсейки причината, стига до извода, че гъдулката е виновна за всичко, че тя провокира неприятните моменти. Започва да обвинява гъдулката, да подчертава негативите от това да бъдеш гъдулар. Обаче гъдулката е всичко, което той има. Нещо като „мразя те, но без теб не мога”. В известен смисъл гъдулката е символ на отношението към корените ни, към балканското. Самият Райко Байчев пише, че Балканите му изглеждат като нещо тъмно, мрачно, но от друга страна – оттук блика много светлина и енергия. Същото го има в самата пиеса. Тя е много комична. Гъдуларят разказва с много обич, хумор, сарказъм.
Ето и малък откъс от текста на пиесата:
Срамът от гъдулката, например, е нещо, от което всеки гъдулар тайно страда. Проблемът е, че постоянно се сблъскваш с неразбирането на хората. Ако си с китара, те обикновено цвилят около теб и подскачат възторжено – о, китара, хайде да ни посвириш! А самият вид на гъдулката ги хвърля в паника, гледат те отбранително и питат какво е това. Очите им казват: „моля те, прибери го обратно в калъфа”. И ти дълго време трябва да им обясняваш, че това е гъдулка, български народен инструмент – и звучиш така, сякаш им се извиняваш за безпокойството.
Естествено, на сцената гъдуларят не само говори, но и свири понякога. Ето защо Миро доста набързо научава несложни мелодии.
Това беше един от основните ми проблеми – казва той. – Прибрах се в България, за да си купя гъдулка, но нямах време да взема дори един урок. В Англия учих за кратко при мой познат грък, който свири на гръцка лира. Той ме въведе в основни линии. Истински започнах да уча при една преподавателка в Българското училище към посолството ни в Лондон. През последните два-три месеца научих доста добре една „Копаница”. Премиерата беше през февруари, в Българския културен институт в Лондон, имаше едно представление на български и едно на английски. Британски критик написа много положителна рецензия. Преди около две седмици направих още пет представления в The Drayton Arms Theatre. Политиката на този театър е да представя чуждестранно изкуство, но освен двете представления на български, решихме да има и три на английски. Много смях предизвиква пиесата. Имам чувството, че българите разбират в дълбочина и хумора, и разсъжденията за националния ни характер. Но и англичаните много се забавляват.
След представлението в „Сълза и смях” Мирослав обмисля да направи кратко турне – в Ловеч и още няколко града, но това вероятно ще се случи през есента. На 23 и 24 октомври има покана за участие в Clapham Fringe Festival - Лондон). „Гъдулката” може да бъде видяна и на 3 юли, неделя, от 22 ч. в театър „Сфумато” в столицата.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Най-новият български филм "Преди да забравя" от днес може да се види в кината. Той пресъздава тъжната реалност на една от най-разпространените съвременни..
Най-новият проект на режисьора Стефан Командарев - "Блокова вселена", е един от 35-те селекционирани на най-важния световен форум за филмови..