Всяка година през юни в гр. Елин Пелин се организира голям празник, посветен на бита, фолклора, хумора и гозбите от Шопския край. За празника гостуват десетки самодейци от селата Мусачево, Григорево, Габра, Огняново, Равно поле и много други, пръснати из равнината край София. Шопските празници в Елин Пелин започват от деня, в който църквата почита Свети дух – посветен на духовните дарове като любов, радост, мир, търпение. Народното веселие в Шоплука продължава цяла седмица, а дните са изпъстрени със срещи, седенки и надпявания, придружени със самобитен хумор и вкусни шопски ястия.
Най-много публика се събра в парка на града, където през почивните дни се проведе ревю на автентични народни носии, придружено с кулинарната изложба „Гозбите на шопа”. От „раклата на баба” бяха извадени десетки сукмани, ризи, забрадки, колани и огърлици, грижовно съхранявани там повече от столетие. Жени, млади момичета и момчета дефилираха, облечени с носии, каквито не могат да се видят дори в музейните колекции. Участниците сами представиха характерните елементи и историята на облеклото си. Любопитните погледи бяха насочени и към празнична носия от с. Мусачево. Всичко е тъкано, везано, плетено и пресуквано на ръка - уточни жената, която представи Мусачево.
Сложила съм черен сукман с бели гайтани, бяла памучна риза с дантели на ръкавите, за украса наниз от сребърни пари, а на кръста има препаска с чопрази. Краката са с чорапи, изплетени от черна вълнена прежда, украсени с шарени конци, обути са с цървули. На главата е поставена забрадка – т.нар. кършеница, изработена от домашнотъкано платно. Украсена е с бродерия и с мъниста. Имаме и мъжка шопска носия, която се състои от бяла памучна риза с бродерия, черен елек, декориран с гайтани, червен вълнен пояс, който прихваща ризата. Краката са обути с цървули, изработени от свинска кожа, а на главата се слага калпак от агнешка кожа.
„От раклата на баба“ не е възможно да се каже кое е по-хубаво, всичко е безценно и неподражаемо. Журито отличи като първенци абсолютно всички носии, които бяха представени. Народната певица Илияна Найденова е обикаляла много из страната, за да търси автентични костюми за сцената. Тя беше впечатлена много от ревюто на шопкините:
Изключително съм впечатлена от мусачевските носии, извадени от старите ракли. Аз много съм търсила и съм искала да видя как точно са изглеждали в Елинпелинския район. Те са много ценни, защото вече и в музеите трудно се намират такива носии. Щастлива съм да видя и моминската носия, тъй като много пъти сам спорила с народни певици, които твърдят, че тези нашити мъниста върху сукмана са характерни за Ихтиманския край, а аз знам, че в района на Елин Пелин ги е имало също. Типичната бродерия върху носията от Елинпелинския район се нарича „розички“, тя е много стара и може да се види не само върху празнична носия, но и върху ежедневното женско облекло. Впечатлена съм от представената риза от Елинпелинско. Тя е много рядка, завършва с характерната красива дантела. А това, че върху единия ръкав липсва дантелата, означава, че дрехата е била правена за чеиз и не е довършена. Пришиването върху ризата на три ката цветна бродерия е изключително рядко срещано у нас. Много съм щастлива, че имам шанса да видя това в гр. Елин Пелин.
На празник, като на празник и не минава без пъстра и разнообразна трапеза. Най-много бяха желаещите да дегустират изделията от кулинарния конкурс „Гозбите на шопа“. Сред питите и баниците, качамака с домашни пръжки и зелниците изпъкна сладкия рачел на леля Асенка Испирска от с. Нови хан. Специално за нашите слушатели тя описа специалитет, приготвян тук от незапомнени времена:
Шира от гроздов сок, в него тиквата престоява за 10 часа. 10 литра се варят, докато се сгъсти и остане 5-6 кг. Нарязват се парчета тиква с големина на кубчета захар. Те престояват два часа във вода с разтворена вар. Изсипват се върху изврялата шира. Вари се още един час. Получената смес се излива в буркани. Затварят се хубаво и се обръщат надолу с капака. След това се завиват с кърпа. После се прибират в мазето, а когато се отвори капачката на буркана, парченцата тиква са като пресни и хрупкави, въпреки че няма нито грам консервант или захар.
Снимки: Гергана МанчеваИгнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в..