Авторитарно ръководство, ниско заплащане, неуредици в организацията на работата – това са само някои от проблемите, от които се оплакват немалка част от работещите хора в България. Най-наболелите въпроси застават на масата на преговорите с посредничеството на синдикатите. Думата на синдикалните лидери се ползва с доверие и авторитет в обществото. Диалогът им с работодателите и правителството обикновено протича бурно и насочва вниманието към съществените въпроси, които вълнуват съзнанието на масата работещи в страната.

Според лидерите на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), успехът идва, когато успеят да убедят управляващите в нуждата от законодателни промени в кодекса на труда и съществуващата нормативна уредба. Първата стъпка обикновено я прави държавата, като решава дали сама ще се справи с даден въпрос, или ще го възложи на социалните партньори – синдикати и работодатели. КНСБ, опирайки се на данни от статистиката, наскоро обобщи най-неотложните проблеми за страната ни. Те до голяма степен засягат държавата, която е работодател на около 500 хил. хора в трудоспособна възраст с висше образование. Техните доходи обаче едва надхвърлят минималната работна заплата за страната. Най-засегнати са сектори като култура, образование и духовната сфера, където средната заплата е около 250-300 евро месечно.

Голямата тежест ще падне върху бюджета, защото оттам трябва да се намерят пари за достойно възнаграждение на тези хора – казва Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той посочи, че КНСБ поставя на фокус социалната защита на младите и високообразовани хора в България

90 % от новите работни места, които ще се откриват на пазара на труда през 2018г., ще бъдат за хора с висше образование. Когато имаш образование някой трябва да ти плаща адекватно, това е причината да предложим да има минимална работна заплата за висшистите в България, различна от тази за хората с по-ниско образование. Сред най-важните действия сега е, да бъдат адресирани конкретни мерки. Ако ние не опитаме да намерим формулата как да задържим младите и образовани хора в България и да ги стимулираме да произвеждат тук, ще пропуснем шанса да оборим прогнозата на демографския институт на БАН, според който до 2030г. България ще остане с 5 млн. население. Сега КНСБ излиза с предложения за мерки, свързани най-вече с доходите. Време е да говорим за ново, защитено по-високо ниво на минимална работна заплата за хората с висше образование, които работят по специалността си. Младият човек трябва да знае, че когато се дипломира и започне работа, няма да получава под 350 евро. И че ще има стимули да продължи да учи, за да повишава своята квалификация и съответно да удвои доходите си. Веднага се чуха реакции срещу нашето предложение да се въведе минимална заплата за висшистите от някои среди в бизнеса. На тях отговарям с данни от статистиката, които показват, че 95% от хората с висше образование се осигуряват на заплата по-висока от 350 евро. Това което искаме, са мерки, насочени към младите, които тепърва ще идват на пазара на труда. Важно е да виждат, че има един по-висок праг, който да расте и да бъде съобразен с реалните плащания на масовия случай работещи образовани хора в икономиката.

Все още по отношение на заетостта не можем да се върнем на нивата отпреди кризата и 300 хил. работни места остават невъзстановени, казва Пламен Димитров. По думите му, сега отчаяно се нуждаем от инвестиции и то в сектори, които могат да дадат технологични предимства и да гарантират сигурност и предвидимост в работата и доходите на хората. Нещата са свързани помежду си, но мерките трябва да спрат изтичането на работна сила от страната ни – казва Пламен Димитров и продължава:

Основният инструмент за инвестициите са европейските пари във всичките им измерения и политиките, които трябва да привлекат частни инвеститори. Ситуацията в ЕС в момента налага такъв разговор, затова правителството и премиерът ни трябва да заемат много по-настойчива и остра  позиция, относно това, че България и най-бедните район на ЕС, се нуждаят от целеви мерки. За  нов диалог са готови част от старите държави-членки. Този разговор ще е в контекста на затрудненията, които изпитва ЕС да спечели доверието на своите граждани, а това е ключов въпрос за общото европейско бъдеще.