Изоставени сгради, забравени тунели, бункери или обезлюдени рушащи се села и градове. Спокойно, не говорим за филм на ужасите, а за един непопулярен у нас вид туризъм, наречен урбекс. Понятието идва от английски език и означава изследване на градската среда. Екстремни разходки из труднодостъпни местности, стари замъци или изоставени фабрики имат своите почитатели в Европа и по света. Отскоро ентусиасти обикалят и нашата страна в търсене на този вид адреналин.

Ще ви срещнем с фотографа Радослав Първанов, който посвещава голяма част от времето си на издирване и заснемане на подобни местности:

Интересното при тези места е, че там има някаква история, че се е случило нещо или е живял някой. Знаеш, че това място може би няма да има бъдеще, няма да бъде сграда, в която да се живее и някак историята те тегли натам. Докато снимаш, ако си представиш какво е било преди 10-20 или 30 години това ти помага да вложиш повече в снимките и да се получат интересни кадри. Макар и запуснати и изоставени, тези сгради имат своя чар. Относно любимите ми места, те не са малко. Безспорно най-любимото ми е Дом-паметникът на връх Бузлуджа, друго е вилата на Пенчо Семов в Габрово, която е с уникална архитектура, фабрики, бункери…

Именно със своя снимка от върха на паметника, Радослав става причина достъпът до социалистическия монумент да бъде забранен, тъй като той е опасен. Тази снимка обаче ще помни завинаги – прави я през зимата, когато заради лошото време,  рискът за живота му е бил още по-голям. Да изкачиш 70 метра, за да направиш една снимка е един от онези моменти, в които наистина ти спира дъхът. Разговаряйки за Бузлуджа, в съзнанието ми изниква въпросът – Какво мисли един млад човек, който не е бил роден по времето на комунизма, за онзи период от историята ни? Ето и отговорът на 23 годишния младеж:

Аз съм човек, който винаги се старае да не се влияе от чуждото мнение. Историята се тълкува различно от всеки. Смятам, че това е един период, в който животът е бил по-лесен, имало е сигурно образование, сигурна работа, развита индустрия. Имало е много позитивни неща – създавано е изкуство, архитектура, израснали са много творчески личности. На мен обаче не ми харесва тогавашната система на управление, липсата на определени свободи. Например: част от снимките, които сега правя, не е било възможно да се случат. Всичко онова, което е ставало е трябвало да бъде строго подбрано.

Радослав завършва курс по фотография в Германия. Уроците, научени там, използва и днес, като винаги вижда нещата от различен ъгъл. Ето къде според него се крие тайната на истинския фотограф:

Разликата е в окото. Способностите не се купуват, а се придобиват по доста труден път. Според мен голяма доза от това умение е вродено. Изграждането на собствен стил, необходимата теоретична и практическа подготовка и опит подпомагат да се откроиш сред многото хора, наричащи себе си фотографи. Социалните мрежи са изключително достъпни и всеки, който се чувства фотограф, създава своя страница. По този начин се налага мнението, че с притежанието на камера, ти вече си фотограф, но всъщност си просто притежател.

В момента Радослав подбира снимки за предстоящата си самостоятелна изложба. Тя ще включва 30 фотоса на различни кътчета от родното му Габрово. Откриването ще бъде на 13 септември в Художествената галерия в Русе. Целта му е да привлече вниманието, а защо не и да провокира дискусия за рушащите се културни паметници и  изоставени места, които е заснел.