Ръстът на Брутния вътрешен продукт /БВП/ в България през тази година ще бъде 2,6%, казва Министерството на финансите. Авторитетната рейтингова международна агенция Moody’s дава по-добра прогноза – 2,7%. Най-щедър е Международният валутен фонд, който предвижда, че българската икономика ще нарасне през тази година със завидните 3%. Разликите в прогнозите на пръв поглед не са големи – няколко десети от процента. Но когато става дума за БВП от над 45 млрд. евро, всяка десета от процента означава много пари и е изключително важна. Общото пък е, че и трите есенни прогнози са по-добри от пролетните.

На какво се дължат всички тези, ако не съществени, то чувствителни различия в оценките и очакванията на експертите?

Най-голямо недоумение буди крайно консервативната оценка на българското министерство на финансите. Въпреки че формално погледнато прогнозата му е по-добра от тази от пролетта, през последните месеци и министърът Владислав Горанов, и премиерът Бойко Борисов не се умориха да повтарят, че ръстът в икономиката на България тази година ще бъде рекорден и не по-малък от 3%. Премиерът по едно време до такава степен се увлече в оптимизма си, че заговори за над 4%. Сега оптимизмът доста е пооохладнял и министерството го обяснява със забавянето в потреблението и със спада на публичните инвестиции главно заради забавянето на европейските субсидии. Още по-нерадостна се очаква да бъде картината догодина, когато икономическият ръст допълнително ще се забави.

За разлика от българските власти, от Moody’s никога не са обещавали и виждали над България да се излива рогът на изобилието. То и затова кредитният рейтинг на страната е доста скромен и по-скоро обезкуражаващ за потенциалните инвеститори. Е, агенцията поне го потвърди, а не го намали, което стана с доста други по-развити и по-богати от България страни в последно време. Тази сдържаност и предпазливост намират израз и в прогнозите на агенцията за икономическия ръст в страната през тази годинас – 2,7%. Добро постижение за Европа и посредствено за света.

Най-изненадващи са оценките на експертите на Международния валутен фонд, които само преди 20-ина дни бяха на инспекция в страната, провериха всички и всичко и накрая ревизираха прогнозата си нагоре до 3%. Дали се заразиха от оптимизма на българските власти, дали откриха някакви специални предимства на българската икономика, не е много ясно. Ясно е обаче, че и трите институции единодушно прогнозират, че идва краят на добрите времена на по-динамичния растеж и че от догодина предстои захлаждане и забавяне. Преобладава мнението, че основната причина за това е извън самата България. Напрегнатата международна обстановка поражда колебания в бизнес средите и предпазливост по отношение на дългосрочните проекти, реална е опасността една чувствителна част от кохезионните фондове на Европейския съюз, които са един от основните източници на публични инвестиции в България, да бъдат съществено намалени и средствата пренасочени за финансиране на мерки срещу мигрантската криза. А всичко това неизбежно ще рефлектира върху малката, но много отворено и чувствителна на външни влияния българска икономика, която болезнено понася всички неблагоприятни явления и тенденции на международните пазари.