Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Софроний, или за духовното пробуждане на българския народ

БНР Новини
Портрет на Софроний Врачански от неизвестен художник, 1812 г.

Проф. Пламен МитевЗа съжаление се движим по инерция, когато говорим за нашето национално Възраждане и за личностите, които дават облика на възрожденската епоха. Гледаме по учебникарски на миналото и лесно забравяме уроците, които е трябвало да усвоим след Освобождението от османска власт. Възраждането е епоха, за която уж знаем много, но ако сме достатъчно критични, ще признаем, че знаем твърде малко. По инерция класираме будителите – първи, втори, без да се вглеждаме в конкретните им дела и да откриваме реалния принос на всеки от тях в нашата история, сподели преди време в интервю за Радио България професорът по история от Софийския университет „Свети Климент Охридски” Пламен Митев. По повод Деня на народните будители се обърнахме отново към проф. Митев в желанието си да ви представим една от най-ярките фигури на българското Възраждане – Софроний Врачански (1739-1813).



Ние, българите, свързваме началото на движението на будителите на народния дух през вековете на османска власт с отец Паисий Хилендарски (1722-1773) и неговата „История славянобългарска”, завършена през 1762 г. Следовникът му Софроний обаче значително надскача своя първоучител. Паисий пише първото възрожденско произведение, посветено на българската история в килията на Зографския манастир, но дълго време „История славянобългарска” остава почти неизвестно съчинение. То става популярно чак през 70-те години на XIX век благодарение на изследванията на известния учен Марин Дринов. Докато онова, което прави Софроний Врачански, оставя изключително видими следи за духовното пробуждане на българите, убеден е проф. Пламен Митев:

Освен че прави два преписа на „Историята”, Софроний е автор на над 10 ръкописни книги, като особено значение имат двата му Видински сборника. Във втория от тях той се обръща към паството си като го подтиква да дава парите си не по манастири, а за мъдри учители, които да научат децата му на онова, което другите европейски народи вече са изучили и приложили в своята политическа история, разказва проф. Пламен Митев и продължава:

По същото време, около 1803 – 1808 г., Софроний Врачански превежда няколко изключително ценни текста. Той изготвя книга за трите монотеистични  религии – юдейство, християнство и ислям, които дават разнообразието на Балканите, включително на българските земи. Превежда и „Театрон политикон” популярно през XVIII век политическо съчинение на Амвросий Марлиан, в което се разглеждат политическите модели на държавите. От този текст българите по онова време научават какви типове държави има. Когато започваме да се борим за своето освобождение, Софроний Врачански се опитва да подготви бъдещия политически елит за избора на най-доброто от човешкия опит.


Прословутият Софрониев „Неделник”, издаден през 1806 г., е първата печатна книга на новобългарски език. До Освобождението това е най-преиздаваната българска книга – с 6 издания, разказва проф. Пламен Митев: Няма българска църква без поне един екземпляр от тази книга, защото тя се използва в църковните служби от всички наши свещеници. 

През 1811 г. Софроний пише молба до генерал Михаил Кутузов, командващ руската армия в Руско-турската война (1806-1812 г.). В нея той разгръща исканията на българите в цялостна политическа програма:

Софроний предлага да се създаде автономна българска област, в която българите ще получат пълна свобода върху природните си ресурси, да развиват свободна търговия и занаяти, да изграждат фабрики, да имат просветно дело. Той предлага автономията да бъде създадена в район около устието на р. Дунав, съвпадащ с някогашния Онгъл на създателя на българската държава Аспарух, предвиждайки, че по-нататък към тази автономна област ще могат да се присъединяват нови и нови български територии – обяснява проф. Митев:

В началото на XIX век Софроний изпъква като убеден просветител, който съзира възможността да се реши българският въпрос по възможно най-изгодния за нашите предци начин, и се опитва на практика да реализира тази мечта, като взима активно участие в организирането на българската емиграция през тази Руско-турска война с надеждата, че в хода ѝ българите ще получат своята свобода. За жалост, това не се случва. Година след подписването на Букурещкия мирен договор от 1812 г. Софроний Врачански умира. Но наследството му оставя трайни следи. Пред него благоговеят всички образовани българи, защото ценят онова, което той е направил в името на българското бъдеще.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Православните християни почитат свети Наум Охридски

Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...

публикувано на 23.12.24 в 06:10
Васил Друмев – митрополит Климент Търновски

Митрополит Климент – в служба на Бога и Отечеството

В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..

публикувано на 10.12.24 в 12:50

Православните християни честват зачатието на Света Анна

Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..

публикувано на 09.12.24 в 08:05