В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на чистотата на българския език, а за духовенството ни – подвижник на православната вяра. Делата му – и в светския, и в духовния живот – говорят красноречиво за мисията, която изпълнявал в служба на Бога и Отечеството. Сред книжовното наследство, което оставя е научният труд "Гръко-римските закони за престъпления против вярата и църквата по времето на Византия", благодарение на който получава степента "кандидат на богословието" в Киевската духовна академия през 1869 г. Това е първото по рода си изследване на тази тема от български автор, посочва йеромонах Гавриил от Зографския манастир в предговора към новоиздадения на български език научен труд на Васил Друмев – митрополит Климент Търновски.

"Представете си една толкова известна възрожденска фигура! Защитил е на руски език своята писмена работа и тя остава единствено достъпна на руски език в издание на БАН, което според мен не е коректно спрямо хората, които искат да се запознаят с нея – отбелязва йеромонах Гавриил в специално интервю за Радио България. – Още повече, че тя е основна за живота на митрополита, показва как започват да се изграждат неговите възгледи, които са изключително устойчиви, традиционни през неговия живот. Той не променя мирогледа си спрямо това накъде духа вятърът, както някои политици и общественици от онова време, да се нагажда по един или по друг начин. Напротив, заради тези възгледи, защитавайки вярата на своите сънародници, той е пострадал и е бил осъден на вечно заточение."

В проповедта си, произнесена на 14 февруари 1893 г., в деня на Неделя православна, митрополит Климент заклеймява тези, които са се поблазнили заради богатства и висок сан да отстъпят от бащината си православна вяра. "По това време, по един непонятен и до днес начин, под "православие" се е разбирало Русия", отбелязва йеромонах Гавриил и припомня, че съвременниците на Климент Търновски му поставят ореола на русофил, и то отявлен. А в живота му няма данни, че е служил на чужди интереси. "Нямаме право да слагаме върху един такъв човек етикет, който във времето на социализма да бъде хубав, а днеска да бъде лош", подчертава монахът от Зограф и допълва, че "най-добрият етикет е орелът на светостта, на Христос. "Светците нямат гражданство, те са жители на небето и моето лично убеждение е, че митрополит Климент е такъв жител на небето, който е угодил със своя живот на Христос, пострадал е като изповедник на вярата и поради тази причина е необходимо всичко, което е свързано с неговото наследство да бъде проучено", пояснява йеромонах Гавриил и добавя, че това е и причината да погледне към този труд, в който са залегнали принципи, които митрополит Климент отстоява през целия си живот.

"Забелязват се три направления, които са характерни за неговото мислене, за съзнанието му и за живота му – посочва монахът. – Това са интереси в обществения живот, които са свързани с историята, с богословието и правото. След Освобождението признателните граждани на Русе го избират за народен представител (бел. ред. – в Учредителното народно събрание) и по този начин той влиза в политиката. Но показателно е и нещо друго – избран е в Комисията за съставяне на Основния закон. Той е председател на тази комисия, което говори за огромния авторитет, който има сред всичките народни представители. Фактът, че заема във временното правителство поста на министър председател, за да примири две враждуващи среди по това време – либералите и консервативно настроените – показва, че му се гласува голямо доверие от всички. Да, назначава го княз Батенберг, но то е прието от всички и е признат като министър председател."

Независимо, че са наясно с неговата неподкупност и принципност, либералите го обсипват с клевети. А на въпроса на митрополит Климент защо го правят, след като знаят, че не е злоупотребявал с нищо, председателят на народното събрание му отговаря иронично, че "цялата работа е стани да седна аз". По думите на йеромонах Гавриил, днес не е по-различно и затова принципите, които Климент Търновски е следвал в своя живот, трябва да бъдат осветлявани.

"Господ води всеки народ и когато народът не отстъпва от Бог, той благоденства и в духовния си и в материалния си живот. Когато тръгнем по чужди богове, а боговете са идолите, т.е. всяка една страст в нашия живот и тръгнем по чужди страсти, а не към добродетелите, тогава не че Господ ни изоставя, но ние се отдалечаваме от Бога. Това се отразява по непознаваем за нас начин в нашия личен и обществен живот. Вече това, което изживяваме днес, е плод на нашето отстъпление от Бога и отдалечаването ни от Твореца и само истинската Христова свобода, за която проповядва и Васил Друмев, е свободата, към която трябва да се стремим. Да търсим тази свобода да не бъдем роби на страстите. И въпреки че живее в едно бурно време, в края на 19 век, времето на нашето Освобождение, време на връхлитащи нови идеи, вижда се, че всички тези идеи той ги пречупва и поглежда към тях с християнски поглед, който прониква в целия му живот."

Примерите за християнските добродетели на митрополит Климент са във всяко едно от делата му. Още по време на Руско-турската война 1877- 1878г. не изоставя съгражданите си, когато му предлагат да се изтегли от Русе при отстъплението на руснаците. Няма лични амбиции и не се колебае, когато политическите му противници го карат да се застъпва за България пред руския цар Александър ІІІ да признае Съединението. Отива и при Николай ІІ, за да се застъпи за короната на Фердинанд, същият, който го изпраща на вечно заточение в Гложенския манастир. Превъзмогва себе си, своето честолюбие, а това го могат само хора, които имат сърце, а вярата е в сърцето, отбелязва йеромонах Гавриил и заключава: "Да, несъмнено трябва да следваме Христовия пример – да прощаваме, да простим на длъжниците си и да умеем дори да им пожелаем най-доброто. Това са евангелски добродетели, които надвишават човешкото разбиране. Това го постигат единствено хората, които търсят светостта и търсят Христос".