Преди пет години Иван Гяурски отива на студентска бригада в Аляска и се случва така, че северното сияние внезапно очертава пред него нови хоризонти. Има степен „бакалавър“ по социални дейности и „магистър“ по международни бизнес отношения от Софийския университет „Климент Охридски“. В Аляска обаче той се връща към онова, което, както казва, „винаги е обичал“ – готвенето. Днес Иван е на 30 и е собственик на два ресторанта, които създава в Аляска със събрани от собствен труд и пот средства. За да реализира тази своя мечта, са му необходими две години и половина работа на няколко места като барман и сервитьор:
Живея във Феърбанкс. Градът не е голям, с малко над 100 хил. души, но тук има доста ресторанти. Работил съм в някои от най-добрите от тях. Но видях, че навсякъде се правят едни и същи грешки в обслужването, яденето е едно и също. И реших, че има ниша за нещо по-хубаво и по-качествено, споделя Иван. Обяснява ми, че зимният туризъм във Феърбанкс процъфтява, като най-важната туристическа атракция е северното сияние. Хотелите в близост до ресторантите на Иван са винаги пълни 100%.
Първото заведение, което отваря, е за палачинки. Ако за нас палачинките са любимата неделна закуска, в Аляска заведението на Иван се оказва първо по рода си. Местната служба за пожарна безопасност е затруднена какви норми да приложи спрямо използваните от него сачове за приготвяне на палачинките. А знаеш, в Америка безопасността е №1!, допълва събеседникът ми. Сачовете са определени като „грил“, което означава, че е необходима непосилно скъпа за българския предприемач вентилация. Изправен пред риска от затваряне на заведението, Иван решава да се бори и успява.
След внасяне на изменения в местните норми за пожарна безопасност, ресторантът остава, а клиентите му днес се радват на над 40 вида палачинки, за които Иван проявява изключителна изобретателност – с шоколад, плодове, със сос Алфредо, крем брюле, а така също със сирене и сладко – плънка, характерна само за България.
Вторият ресторант на Иван е за средиземноморска и европейска кухня, а менюто, наред с останалите вкусотии, включва шопска салата, апетитни лозови сърмички, патешка супа по рецепта от България, чушки бюрек, мусака (която е турско ястие, но ние си го приемаме като наше, уточнява момчето).
Що се отнася до българската ракия, обаче:
Имаме лиценз за алкохол, но ракия тук няма кой да пие. Вече съм намерил в Сиатъл българска бира. Остава да намеря и постоянен канал, за да ни я доставят. Нещата се случват тук по-бавно. Все пак сме в Аляска, на хиляди километри от останалите американски щати. Доставките изискват повече средства и време, обяснява Иван.
Известно е, че китайската храна, популярна в целия свят, навсякъде е различна, тъй като се адаптира към местния вкус. Питам Иван, дали той адаптира кухнята, която предлага, към вкусовете на жителите на Аляска:
Малко или много – да. Това е необходимо, – категоричен е събеседникът ми. – Например, ние предлагаме и палачинки с пушена сьомга. Не само защото местните обичат сьомга, но и туристите, като дойдат, искат да опитат аляскинска сьомга.
Как се чувства героят на нашия разказ на едно такова екзотично място, каквото е Аляска? Как се отнасят местните към новодошлите?
Като гледам, по-добре, отколкото в Европа в момента, – смее се Иван. – Америка е емигрантска страна. Тук не е нещо необичайно да си дошъл от другаде. В Аляска още повече. Малко са хората, които са второ поколение аляскинци. Тук преди сто години откриват злато и петрол и започва сериозното заселване. Българите тук сме 15 човека. Но има и молдовци, румънци, сърби, руснаци, белоруси. Общо взето, моето обкръжение е само от емигранти.
В края на срещата Иван използва възможността да отправи своя поздрав:
Искам да изпратя поздрав към България. В новия си ресторант имам огромен телевизор. Имам около 36 часа клипчета само от България и по цял ден ги образовам американците. Повечето дори не са чували за България. „Леле, колко красива страна! Какво правиш ти тук?!“, се питат те. А аз по цял ден гледам тези клипчета и няма как да се почувствам далече, – е категоричен Иван, който живее в Аляска със съпругата си – българката Жана, а в момента, в който правим интервюто, с българска компания отбелязва Димитровден. – Освен това се прибирам в България, колкото се може по-често, тъй като близките и приятелите ми са там. На мен и сърцето ми е там. И ще се върна.
Снимки: личен архивВ последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
В присъствието на дипломати външният министър Иван Кондов откри в Пловдив последния стенопис от конкурса на министерството „България – по-красива в НАТО“. Проявата е посветен на 20-ата годишнина от членството на страната в Алианса. Творбата е дело на..
Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока..
Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и..
12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян,..