Този уикенд се проведе една от големите срещи на хора в сферата на софтуера с отворен код. Става въпрос за OpenFest. Първото му издание е през 2003 година в София и оттогава фестивалът се провежда всяка година. Идеята е на едно място да се събират почитатели, създатели и нови фенове на свободните изкуства и софтуер. Така организаторите целят да разгърнат свободното споделяне на знания и опит. По време на двата дни хиляди ентусиасти свериха бинарните си часовници. Един от тях бе Цветан Узунов. Преди четири години случайно разбира за OpenFest и започва да споделя технологичната страст и дори става един от лекторите на събитието. Цветан от 25 години се занимава с електронен дизайн и производство на хардуер и софтуер, а през последните 6 години прави малки Linux базирани компютри. Те придобиват голяма популярност и са в основата на таз годишната му презентация – „Направи си сам собствен лаптоп”. Но как се ражда идеята за това?

Идеята за този преносим компютър ми хрумна спонтанно. Преди година си разчиствах офиса и в един от ъглите намерих девет стари лаптопа. Запитах се каква е причината да са там? Оказа се, че два от тях имат доста слаби процесори, един е със счупен дисплей, а другите са с малки механични дефекти. Навремето, когато съм искал да ги поправя или не е имало част, или е щяло да бъде доста скъпо. Тогава се замислих, дали това нещо не може да се промени. Направих списък с всички характеристики, които бих искал да притежава моят лаптоп. Първо да е лек, батерията да издържа цял ден, а също така да подържа без проблеми най-актуалния софтуер, с който работя. Понеже съм фен на отворените технологии, исках този лаптоп да е и с отворен код.

Да бъдем честни, всеки един от нас на работа или в домашни условия се е сблъсквал с някой от тези проблеми и би искал компютъра, с който работи, да бъде една идея по-персонализиран към нуждите му. Но как точно помага отвореният код на потребителите?

Ние искаме да предлагаме този лаптоп, като кит. Така всеки ще може сам да го сглоби и ще знае как работи всяка една част от него. По този начин потребителите ще могат да го поправят сами. Ако някой от компонентите се повреди или остарее, ще подменят само него, а не цялата машина. Така на практика лаптопът става вечен. Идеята е да бъде модулен и да има обучителна стойност.

Технологиите вече са обхванали голяма част от живота ни. Може би в тази посока е бъдещето и колкото по-рано децата се запознаят с тях, толкова по-лесно биха ги разбрали. Ако в училище в часовете по информатика се сглобяваха и програмираха  компютри, дали това би развило тяхното технологично знание?

По този начин децата ще видят, че няма нищо сложно. За тях в момента компютърът е една черна кутия с копчета и дисплей. Те не са се  замисли какво става в нея или пък ги е страх да погледнат вътре, защото ще отпадне гаранцията. При лаптопа с отворен код тези пречки не съществуват.

Основните предимствата на отворения хардуер и софтуер са, че човек може да се учи от кода на другите, всеки може да пригажда компютъра към собствените си нужди и не на последно място, когато всички имат достъп до програмния код, много по-лесно ще се откриват и отстраняват грешките в него.