Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На ти мечко, кукуруз, а на нас живот и здраве!

Празнуваме Андреевден

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Фолклорният Андреевден, наричан още Андреювден, Андрея, Дрейовден, е част от празниците, свързани с осигуряване плодородието през следващата година и неговата защита. Най-популярен е ритуалът, при който сварена царевица и различни други варива се хвърлят нагоре, като едновременно се изричат пожелания. Отбелязва се винаги на 30 ноември – денят, отреден от православната църква за почитане паметта на светия апостол Андрей Първозвани.

Андрей, който от малък търсел божественото, бил ученик на Йоан Предтеча. Един ден стоял на брега на Йордан, когато неговият учител посочил Христос и казал: „Ето Агнецът Божий!“. Андрей тръгнал след Христос и бил с него през целия ден. Той е първият, повикан да тръгне след Спасителя, оттам получил и името Първозвани. Както е известно, Андрей и неговият брат Петър били рибари. След срещата с Христос те започнали да го следват навсякъде и заедно с другите апостоли станали свидетели на Христовите чудеса, смърт и възкресение. Образът на светия апостол Андрей има съвсем различна характеристика в народните представи, в сравнение с църковните текстове, но се откриват и някои сходства с факти от житието му. Например в района на Южното Черноморие той е почитан наравно със св. Никола като покровител на морските бури и хали. В Югозападна България пък разказват, че свети Андрей е баща на свети Никола. Според вярването, на Андреевден денят започва да наедрява с по едно просено зърно, а в някои селища наричат празника Едрей или Едревдън.

Варивата са неотменима част от празника. И до днес в много семейства се спазва традицията на този ден да се ядат сварени царевица, жито, боб, леща, лимец, грах, ечемик  и т. н. Любопитно е, че именно царевицата е „главният герой“. Пренесена в Европа едва в края на XV – началото на XVI век, тя попада сред най-често отглежданите земеделски култури у нас. Постепенно измества просото като храна на хора и домашни животни. От нея се прави хляб, който продължават да наричат „просеник“. И още една интересна подробност – според етнографа Димитър Маринов, царевичният хляб не се кади и не се носи в църква.

Още от предишната вечер жените накисвали във вода царевицата, непременно в ново гърне. Рано сутринта я сварявали заедно с по няколко зърна от всичко, което се сее в полето и градината. Според местните обичаи, някъде добавяли в съда семки от тиква, сливи, круши. Когато обредното вариво е готово, всеки от семейството хвърлял по няколко зърна нагоре към комина, като наричал да се роди по много от всичко, а посевите да са високи. Наедряването на зърната, което се получава при варенето, в народното мислене се свързва с наедряването (увеличаването) на полезните култури. А също – с наедряването на младите булки и с плодородието като цяло. На този ден невестите не работят – за да едреят и те през годината, т. е. да забременеят.

Хвърлянето на семената към комина е и жертвоприношение. Прави се с вярата, че така символично хранят мечките и те няма да пакостят на посевите, особено на царевицата. Това идва от реалния живот – нивята, които са близо до горски масиви или граничат с гора, постоянно били опустошавани от горските зверове. В наричанията на Андреевден се казва: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия, да не ядеш хората и стоката!“ или „На ти, мечко, кукуруз, а нам – живот и здраве!“

Мечката присъства и в народните легенди за свети Андрей, според които той побеждава и покорява силното животно. Оттам и още едно име на празника – Мечкинден. В някои селища на Южна България същите ритуали се изпълнявали на 4 декември – деня на Света Варвара.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Фейсбук / Посолство на Република България в Япония

Работилница за бродиране на българска шевица в Япония

Уъркшоп по бродиране на българска шевица ще се проведе в сградата на посолството на България в Япония на 19 май , а крайният срок за записване за участие в мероприятието е 16 май . За това съобщават от дипломатическата ни мисия в Токио...

публикувано на 16.05.24 в 08:10

“Вкусни плевенски гозби” на градския площад

Кулинарен фестивал ще представи автентични ястия от плевенския край. Той се открива днес на централния площад “Възраждане” и е част от програмата за празника на Плевен – 15 май. Организатори на “Вкусни плевенски гозби” са гражданската инициатива..

публикувано на 12.05.24 в 07:00

Изложба разказва за култа към бога-слънце и богинята-майка по нашите земи

Гостуващата изложба “Богове, символи и древни знаци” от Регионален исторически музей –  Враца ще бъде открита на 11 май от 11 часа в Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при..

публикувано на 11.05.24 в 06:15