България не е страна със запазени владетелски замъци – спомен от велики владетели. Но за сметка на това е осеяна с множество манастири – доказателство, че народът ни е запазил духовния си живот дори в най-тежките времена на културна асимилация. Манастирите у нас са възниквали най-често далеч от големите градове, в планински местности, където необезпокоявани монасите преписвали богослужебните книги и създавали школи, посветени на църковно-славянската литература и живопис. За строежа на всяка Света обител българите подбирали красиви места, с живописна гледка, за които смятали, че са докоснати от Бога. Така се обособили цели групи от географски свързани манастири, които народът ни нарекъл Малката Света гора. Днес много посещавани са манастирите край София, наричани още Софийска Света гора. Старата българска столица Велико Търново пък се гордее със своя духовен комплекс, който включва 16 действащи манастира в областта, сред които най-голям е Преображенският.
Много от българските обители са оставили трайна следа в съзнанието на Коста Маринов – любител-фотограф от София. През изминалите около 40 години той неведнъж е посещавал свети места, които всеки път разкривали нови тайни пред обектива му. Още през 1977 г. фотографът за пръв път посетил Гложенския манастир „Св. Георги Победоносец“ и останал впечатлен от красотата на природата наоколо и тайнствения свят на Светата обител. Оттогава той посвещава почивните си дни на походи до манастирите. Направил е стотици снимки, а в края на ноември откри първата си изложба с подбрани 40 кадъра от най-забележителните манастири в България. Мястото за изложбата не е избрано случайно. Тя може да се види във филиала „Сердика” на Столична библиотека, на улица „Сердика” 1. Така манастирите „слизат” при нас, макар и виртуално, за да ни напомнят, че нашият свят е преходен, а сътвореното от вярата и духа е нетленно. И още от Коста Маринов:
Аз винаги съм казвал, че когато направиш хубав кадър, сърцето ти трепва. Може да съм направил стотици, хиляди кадри, но само някои ме карат да се вълнувам, когато ги разглеждам. Те се усещат със сърцето и мисля, че това е намеса свише. Към манастирите пътувам предимно с групи. Предпочитам обаче да пътувам сам, защото така мога да отделя повече време на нещата, които виждам. Дори да съм с някой приятел по време на пътуването, аз предпочитам да остана сам с фотоапарата си, въпреки че може да изглеждам странно. Повечето манастири, които показвам в изложбата, са посещавани и преди мен. Любопитни са снимките от манастирите, които вече са полуразрушени, какъвто е например Гърленският. Прави ми впечатление, че на много места хората сами се организират, събират средства и полагат с физически труд, за да спасяват църкви и манастири. Дори да няма помощ от държавата, те сами възстановяват автентичния вид на сградите. Попадал съм на много оброчища, църкви и параклиси, които са възстановени с помощта на дарения. От разговорите ми с такива дарители разбирам, че те почитат много своите родови традиции, пазят вярата си и не жалят труд и средства, за да запазят светините. Много семейства имат т.нар. оброчищни каменни кръстове. Те са сборно място за целия род. Там се прави курбан и всички отправят обща молитва за здраве, плодородие и небесна закрила на родствениците.
Един път, който е преминат с кола, с велосипед или пеша, изглежда по различен начин – казва фотографът. И споделя, че когато пътуваш с кола, виждаш много малко от пътя. Когато караш велосипед, виждаш повече, но ако изминеш същия път пеша, тогава виждаш всяко камъче под краката си. Затова Коста Маринов е привърженик на бавното пътуване. Да се вглежда в детайлите се е научил от учителите си по художествена фотография, сред които са Иво Хаджимишев, Жорж Кьосев, Рафи Марукян. С моята първа изложба искам да въздействам на всички българи. Да върна по-възрастните към спомените от манастирите, които вече са посетили, а у по-младите да провокирам желание да тръгнат и да видят сами красотата на България.
Най-хубаво впечатление ми направиха стенописите в Рилския манастир, имат много свеж вид, защото са добре реставрирани. Много добро е състоянието и на Батошевския манастир. Най-лошо впечатление правят фреските на Горноводенския манастир, който беше със спорен статут. Там архитектите искаха да използват манастира за своя база. Манастирът вече премина под юрисдикцията на Пловдивския митрополит. Надявам се, че ще се отпуснат средства и ще започне реставрация, защото стенописите са прекрасни и не трябва да ги изгубим.
Снимки: личен архив
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Факултетът по изобразително изкуство при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" чества половинвековен юбилей с любопитна изложба, основана на студентски дипломни работи и творби на действащи преподаватели от университета в..