В близките дни България ще екстрадира за родината им с полет до Кабул първата група афганистански мигранти. Става въпрос за около 50 души, които бяха замесени в безредиците в центъра за прием на мигранти в Харманли. Всички те са влезли в България нелегално, нямат уреден статут на територията на страната и сами са пожелали доброволно да бъдат върнати в Афганистан. Доброволно, защото не се е сбъднало желанието да продължат към заветната цел – богатата Западна Европа, към която България е само транзитен пункт. Екстрадирането на първата група бе ускорено след разговор между премиерите на двете страни – Бойко Борисов и Абдула Абдула, проведен на 1 декември. В страната остават още около 5 хиляди афганистански мигранти, чиято съдба ще бъде сходна и във висока степен зависи от предстоящо споразумение за реадмисия между двете страни. По договорка на премиерите започва активна подготовка на документа под ръководство на вътрешните министри.
Афганистанците са значителна част от незаконно влезлите в България чужденци, но екстрадирането им не облекчава много миграционния проблем. След миграционното споразумение на ЕС с Турция притокът на нови мигранти от южната съседка чувствително намаля, но същевременно се засили миграционният натиск от България към Западна Европа през съседни балкански държави и най-вече през Сърбия. Така миграционният проблем стана предимно вътрешен, защото усилията на властите се пренасочват от възпиране на притока на мигранти към засилване на контрола върху придвижването на вече приетите вътре в страната и париране на опитите им за нелегално излизане в посока Запад. Новите притесненията се допълват и от сигнали за предстоящо увеличение и на броя на мигрантите, връщани на България от Западна Европа. Тази седмица завърши с оспорване на ефективността на изпълнителната власт при решаването на бежанския проблем и упреци, че подценява не само миграционния натиск по суша, но и вероятността той да дойде и по море. Започва седмица с очаквания за репатриране на афганистанци. Какво ще последва в процесите на миграция и техните посоки е трудно да се предрече.
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...
И тази година по традиция стотици смелчаци от Калофер и цялата страна ще се впуснат на 6 януари - Богоявление, в мъжко хоро в ледените води на река Тунджа...
На 6 януари Българската православна църква отбелязва Богоявление. Според Библията, на този ден Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан...