Богата трапеза, сурвакарски краваи, украсени дряновици … Едва ли всички се замислят откъде идват символите на празника, които са част от него всяка година. Заедно с надеждата за ново начало, нови възможности, здраве и благоденствие. На първи януари празнуват имен ден Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина… Тогава е църковният празник, посветен на Свети Василий Велики. Архиепископ на Кесария Кападокийска, богослов, автор на много проповеди и писма на богословски теми, един от тримата отци – светители на църквата. Народният обичай се нарича Васильовден или свети Васил, Сурва, Сурваки. И по традиция събира езически практики, почит към предците, песни, хорà и веселие.
След празничната „кадена вечеря“, на която непременно трябвало да присъства погача, млин и свинска глава, тръгвали сурвакарите. Както и на Коледа, те били само мъже. През времето постепенно започнали да сурвакат само момчета. Освен украсените сурвакници, в някои райони на страната, по-големите в групата носели в джобовете си речни камъчета. След като сурвакали всички в къщата, те отивали до огнището, хвърляли едно по едно камъчетата и наричали: Както тече реката през тез камъчета, тъй да потекат парите в кесията. Както тежат тез камъчета в реката, тъй да тежат в кесията!
В навечерието на празника, както и в първия ден от календара се изпълнявало първото за годината гадание за женитба. (Подобни обреди се правели на Гергьовден и Еньовден.) В обредните песни, които изпълнявали, главен герой е мома Васила или Василия. Девойките отивали първо до чешмата или кладенеца, за да донесат прясна вода. Внимавали никой да не се докосва до нея. В Софийско, по пътя към чешмата, пеели: Излязла е Василия, Василия, мала мома. Изнела е бяло менче, медни пръстени да топи… Тази песен е запазена в репертоара на много женски певчески групи в селата около столицата.
Менчето с василева вода поставяли в дома на някой от участниците, а около него се събирали момци и моми от цялото село или махала. Пускали зърна овес във водата, както и под съда. След това всички отнасяли по няколко зърна, които слагали под възглавницата си с надеждата, че ще сънуват бъдещия си . Всеки носел пръстен или китка, завързани с различни по цвят конци. Едно от момичетата потапяло пръстените, които му подавали един по един. При всеки пръстен разбърквало водата на кръст и казвало: Здрава, здрава годинчица…И ти здрава и аз здрава… През това време няколко девойки обикаляли в кръг около менчето и пеели обредни песни. Разпространена била и практиката всеки сам да потапя своя пръстен. След това дете-изтърсак (а на някои места ерген или възрастна жена) започвало да вади пръстените, а момите пеели припевки, с които предричали за какъв ще се омъжи. След това отново потапяли пръстените, покривали съда с червена престилка или червено було и го оставяли под трендафил, за да пренощува под звездите.
Рано сутринта на другия ден повтаряли обредното изваждане на пръстените, отново съпроводено с весели припевки-наричания за женитба. Етнографът Димитър Маринов е описал и случаи, при които на сутринта пръстените се изваждат от момък наричник (от наричам). А припявката е: Здрава, здрава годинчице, догодина, живо – здраво!
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..