Богата трапеза, сурвакарски краваи, украсени дряновици … Едва ли всички се замислят откъде идват символите на празника, които са част от него всяка година. Заедно с надеждата за ново начало, нови възможности, здраве и благоденствие. На първи януари празнуват имен ден Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина… Тогава е църковният празник, посветен на Свети Василий Велики. Архиепископ на Кесария Кападокийска, богослов, автор на много проповеди и писма на богословски теми, един от тримата отци – светители на църквата. Народният обичай се нарича Васильовден или свети Васил, Сурва, Сурваки. И по традиция събира езически практики, почит към предците, песни, хорà и веселие.
След празничната „кадена вечеря“, на която непременно трябвало да присъства погача, млин и свинска глава, тръгвали сурвакарите. Както и на Коледа, те били само мъже. През времето постепенно започнали да сурвакат само момчета. Освен украсените сурвакници, в някои райони на страната, по-големите в групата носели в джобовете си речни камъчета. След като сурвакали всички в къщата, те отивали до огнището, хвърляли едно по едно камъчетата и наричали: Както тече реката през тез камъчета, тъй да потекат парите в кесията. Както тежат тез камъчета в реката, тъй да тежат в кесията!
В навечерието на празника, както и в първия ден от календара се изпълнявало първото за годината гадание за женитба. (Подобни обреди се правели на Гергьовден и Еньовден.) В обредните песни, които изпълнявали, главен герой е мома Васила или Василия. Девойките отивали първо до чешмата или кладенеца, за да донесат прясна вода. Внимавали никой да не се докосва до нея. В Софийско, по пътя към чешмата, пеели: Излязла е Василия, Василия, мала мома. Изнела е бяло менче, медни пръстени да топи… Тази песен е запазена в репертоара на много женски певчески групи в селата около столицата.
Менчето с василева вода поставяли в дома на някой от участниците, а около него се събирали момци и моми от цялото село или махала. Пускали зърна овес във водата, както и под съда. След това всички отнасяли по няколко зърна, които слагали под възглавницата си с надеждата, че ще сънуват бъдещия си . Всеки носел пръстен или китка, завързани с различни по цвят конци. Едно от момичетата потапяло пръстените, които му подавали един по един. При всеки пръстен разбърквало водата на кръст и казвало: Здрава, здрава годинчица…И ти здрава и аз здрава… През това време няколко девойки обикаляли в кръг около менчето и пеели обредни песни. Разпространена била и практиката всеки сам да потапя своя пръстен. След това дете-изтърсак (а на някои места ерген или възрастна жена) започвало да вади пръстените, а момите пеели припевки, с които предричали за какъв ще се омъжи. След това отново потапяли пръстените, покривали съда с червена престилка или червено було и го оставяли под трендафил, за да пренощува под звездите.
Рано сутринта на другия ден повтаряли обредното изваждане на пръстените, отново съпроводено с весели припевки-наричания за женитба. Етнографът Димитър Маринов е описал и случаи, при които на сутринта пръстените се изваждат от момък наричник (от наричам). А припявката е: Здрава, здрава годинчице, догодина, живо – здраво!
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..
Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам. Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на..
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..