Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

10 години след влизането в ЕС българите остават еврооптимисти, но разколебани

БНР Новини
Снимка: архив

На 1 януари т.г. се навършиха 10 години от приемането на България и Румъния в ЕС. Вчера говорител на ЕК отправи поздравления към двете страни като отбеляза, че те вече са жизнени членки на съюза. Дали защото е в политическа криза или по други причини, България не отбеляза тържествено годишнината.  „Липсата на фанфари“ по повод на събитието престижното издание EurActiv определи като признак, че разширяването на ЕС вече не е на мода, но социологически проучвания показват, че макар евроентусиазмът на българите да се е поохладил, те продължават да се еврооптимисти. Според „Галъп интернешънъл“, България продължава да е една от най-проевропейски настроените държави. В потвърждение агенцията изтъква, че в края на 2016г. само 26% от българите биха гласували за излизане от съюза. През 2015-та обаче искащите напускане бяха само 18% и увеличаването им с 8% за една година е свидетелство за разколебаване след оптимистите.

Десет години след влизането си в ЕС България наистина е по-стабилна и просперираща. След присъединяването нейните граждани могат свободно да пътуват до страни от съюза не само за туризъм, но и за да работят или да учат. Евростат отчита, че за последното десетилетие от БВП  се е повишил от 28,7 на  45 милиарда евро, а докато през 2007 г. БВП на глава от населението е бил 41% от средния за ЕС, сега той клони към 50%. Минималната заплата е нараснала от 46 на 236 евро, а средната от 205 на 483 евро. Според изследвания на Евробарометър, през 2007г. като доволни от живота са се определяли 36% от българите, а днес такива са 51 на сто. Въпреки това обаче, България си остава най-бедната държава в ЕС, а 5 от 6-те й региона са най-слабо развитите в общността. В ЕС няма страна с по-нисък БВП на глава от населението, с по-ниска производителност на труда, с по-ниска конкурентоспособност и с по-незадоволителни социални, екологични, демографски, институционални, здравословни, корупционни и други показатели. Десет години след присъединяването към ЕС България продължава да е обект на мониторинг от страна на Европейската комисия в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Както статистиката, така и социологията показват, че фактически успехи има, но те са относителни. В масовото съзнанието на българите отговорността за това е предимно на националните, а не на европейските политици и институции, за което убедително говорят ниските рейтинги на парламента и правителството.

Нереализираните очаквания за по-бърз подем след приемането в ЕС са свързани най-вече с фактори от икономическо естество, но основания за скептицизъм и разочарование дават също други обстоятелства. Например това, в деня, в който се изпълниха десет години от членството й в ЕС, България стана и първа страна в неговата историята без собствен представител в Европейската комисия, защото след като подаде оставка, досегашният вицепрезидент на комисията Кристалина Георгиева вече е на работа в Световната банка. Заради политическата криза нов български кандидат за еврокомисар може да бъде номиниран не по-рано от края на този месец, когато новоизбраният президент Румен Радев назначи служебно правителство. Вероятно е обаче номинацията да бъде отложена до формирането на ново редовно правителство след изборите напролет. От формирането на това правителство до началото на първото българско председателство на ЕС, започващо в началото на 2018г., ще има едва 6 месеца, което генерира в масовото съзнание съмнения във възможностите за добра подготовка за това голямо изпитание по европейския път на страната. Съмненията и резервите още не са прераснали в отрицание и в ръцете на политиците е да покажат, че основания за такова няма.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

70 български ученици се борят за Световната ученическа купа в Стокхолм

Около 70 изключителни млади ученици на възраст от 10 до 18 години представят България на Световната ученическа купа в Стокхолмския глобален кръг  (World Scholar’s Cup). Те участват във форума наред с над 1100 водещи млади умове от поне 30 страни,..

публикувано на 16.07.24 в 15:17

Софийският университет и Университетът Бенгази искат да развиват съвместни проекти

Представители на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Университета Бенгази - най-големия и най-стар университет в Либия, създаден през 1955 г., обсъдиха в Бенгази възможностите за сътрудничество. Университетите планират обмяна на студенти и..

публикувано на 16.07.24 в 14:00

Президентът летя над София и коментира мандата за съставяне на правителство

Очаквам още тези дни да стане ясно ще има ли мнозинство в парламента и подкрепа за мандата, даден на втората по численост парламентарна група. Реакциите на останалите парламентарно представени партии ще бъдат ясен знак за това дали ще има такава подкрепа...

публикувано на 16.07.24 в 13:03