Права за ползванеrc="//platform-api.sharethis.com/js/sharethis.js#property=598acd0de2587a0012539f76&product=inline-share-buttons">
Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богоявление и Събор на св. Йоан Кръстител

БНР Новини
Снимка: архив

След големите празници Рождество Христово и Нова година, Богоявление и Събор на св. Йоан Кръстител са сред най-тачените зимни празници в България. В духовен план те сякаш пречистват празничната картина от материалните рамки, за да издигнат съзнанието до истинските ценности на човешкото съществуване – Любовта и Спасението. Тези светли зимни празници, известни още като Йордановден и Ивановден възпоменават кръщението на Иисус Христос в река Йордан и прославата на Неговия кръстител – Йоан Предтеча. В навечерието на Богоявление както и на самия празник се извършва т.нар. Велик или Йордански водосвет. Водата се освещава чрез потапяне на кръста, символ на победата на Иисус Христос над смъртта. Тайнството се извършва в средата на православния храм от свещениците, които четат специална молитва. По време на богослужението се освещават символично и всички води по земята. В България, след тържествената литургия, на площада пред Светия Синод се освещават бойните знамена и военните части. Традицията води началото си от времето на цар Симеон Велики, когато преди битката при Ахелой през 917 година българските знамена и войни са благословени с богоявленската вода. Според Православната ни църква Богоявленската вода се използва за прогонване на душевна и телесна нечистота, затова всички вярващи си вземат от нея, за да я използват през цялата година при страдания на душата и тялото.

СнимкаЗа освещаването на водата има свидетелства от дълбока древност. Още в началото на II век св. Августин говори за широката употреба на водите, които са се освещавали по негово време за здраве и изцеление. Затова самите молитви, които свещениците четат над нея, освен благослов, са и призоваване на Светия Дух да я освети.Затова от голямо значение е както вярата на свещеника, който извършва водосвета, така и вярата на тези, за които той извършва освещаването. Важни са и любовта и отдадеността, които той излъчва. Тази любов е самият Бог, който е Дух на любов. Затова чрез любовта може да се осъзнае тайната на триединството, която се разкрива на Богоявление чрез Отец, Син и Свети Дух.

На Богоявление след тържествената литургия свещеникът повежда миряните към близкия водоем, за да го освети. Там той хвърля кръста и въпреки ниските януарски температури, млади и стари се надпреварват да го извадят от водата. Старите хора казват, че ако времето е ясно и кръстът замръзне във водата, годината ще бъде благодатна и плодородна.

СнимкаПо стара традиция, мъжете в подбалканския град Калофер, пременени в народни носии, нагазват в ледените води на река Тунджа, за да изиграят прочутото в цялата ни страна мъжко хоро. С бавна стъпка смелчаците пеят „Залюбила е Василка двама”, за да бъдат здрави и силни през цялата година. Интересът към хорото непрекъснато расте и малкото градче едвам смогва да побере всички желаещи да се включат или да погледат калоферци. По думите на кмета на града Румен Стоянов – „вековният ритуал отговаря на изискванията на Световната организация за културно наследство към ЮНЕСКО”, което дава основание на калоферци да кандидатстват за списъка й тази година.

Ритуалното къпане продължава и на следващия ден когато българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В българската народна традиция на Ивановден ергените къпят момите, младоженките и малките момиченца до 1 г., за да се пречистят и те с осветената богоявленска вода. Т.нар. мръсни дни (от Игнажден до Богоявление)  са отминали и всички се изпълват с надежда за по-добри времена и сбъдване на най-съкровените мечти.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Археологически открития край Ловеч недвусмислено разкриват корените на европейската цивилизация по българските земи

Недалеч от Ловеч, между селата Дойренци и Дренов, при изграждането на бъдещото трасе на автомагистрала "Хемус" е разкрито ямно светилище на седем хиляди години, оградено с обреден ров. Проучването му започва преди две години със сондажи и след..

публикувано на 16.07.24 в 13:20

Над 300 изследователи на Библията се събират на международна конференция в София

Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания . Форумът ще се проведе от 15 до 18 юли в Ректората на университета и..

публикувано на 14.07.24 в 10:40

Навършиха се 33 години от приемането на новата Конституция на България

На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..

публикувано на 12.07.24 в 19:18