Интересът при мен дойде през 2012 г. от магистърската програма, която започнах в Ротердам, където живея в момента. След дипломирането си работя като визуален артист. Работата ми изследва проблемите на дигитализацията, като свободното споделяне на информация в интернет, следенето, кражбата на лични данни и постепенното отсъствие на физически носител за сметка на така наречените облачни услуги. Според моето проучване заличаването на публикации в интернет е невъзможно поради факта, че дигиталната информация се мултиплицира, разпространява и копира на много нива. Натискайки „delete”, това не води до изтриване на информацията. С навлизането на облачните услуги, ние самите губим достъп до физическия носител или паметта. Дълго време отказвах да си направя Фейсбук профил, без да подозирам за тези опасности. С навлизането в медийната теория, открих редица автори, които засягат тази тема. Мисля, че Фейсбук е неизбежна част от ежедневието ни и ни дава доста информация и връзки с хора. В същото време трябва да сме предпазливи, когато публикуваме лични данни и снимки, защото те остават там за неопределен период, дори завинаги. Хората мислят, че имат права върху съдържанието, което публикуват, но приемайки условията за ползване на Фейсбук, Туитър и др., ние доброволно се съгласяваме да споделим правата с тези платформи. Намирам това за проблематично.
През 2014 г. Михаела Лакова представя интерактивната медийна инсталация DEL?No, wait!REW показана на различни фестивали на медийното изкуство в Европа. Всичко започва със закупуването на 10 харддиска.
Започнах да възстановявам закодираната в тях информация – спомня си Михаела. – Моята цел бе да докажа тезата до каква степен е невъзможно изтриването на данни и до какво би довело това. Натъкнах се на голямо количество снимки. Беше много силна етичната дилема какво да направя с тях. Реших да направя инсталация и публиката да определи съдбата им. На екран с програма има две опции – посетителите на изложбата да изтрият или запазят изображенията. Ако изберат второто, снимките отиват в онлайн галерия, до която всеки има достъп.
Част от тези изображения влизат в публикацията The Blue Print. В нея Михаела Лакова въвежда читателя в основните теми на медийното изкуство. Книгата e подкрепена от наградата „Гауденц Б. Руф” за съвременно българско изкуство. Междувременно авторката продължава да събира материал за работа. На последното представяне на инсталацията през май 2016 в Австрия кураторите на изложбата й предоставят харддискове, взети от Гана. С какво те се оказват ценни за работата на Михаела? В Гана се намира едно от най-големите сметища за електронни отпадъци. Освен, че е екологичен проблем, това е и предпоставка за кражба на информация. Често местните изземват артефакти от сметището, възстановяват данни от тях и ги използват срещу собствениците.
Стигаме и до дигиталната криминология. Имам интерес в тази област, но моята гледна точка е по-скоро артистична. Като медиен артист се стремя да достигна до публика, която не е информирана, не е достатъчно предпазлива – казва Михаела. А вие какво направихте с ненужнитe харддискове?
Снимки: личен архив
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..
Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо..
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в..