Интересът при мен дойде през 2012 г. от магистърската програма, която започнах в Ротердам, където живея в момента. След дипломирането си работя като визуален артист. Работата ми изследва проблемите на дигитализацията, като свободното споделяне на информация в интернет, следенето, кражбата на лични данни и постепенното отсъствие на физически носител за сметка на така наречените облачни услуги. Според моето проучване заличаването на публикации в интернет е невъзможно поради факта, че дигиталната информация се мултиплицира, разпространява и копира на много нива. Натискайки „delete”, това не води до изтриване на информацията. С навлизането на облачните услуги, ние самите губим достъп до физическия носител или паметта. Дълго време отказвах да си направя Фейсбук профил, без да подозирам за тези опасности. С навлизането в медийната теория, открих редица автори, които засягат тази тема. Мисля, че Фейсбук е неизбежна част от ежедневието ни и ни дава доста информация и връзки с хора. В същото време трябва да сме предпазливи, когато публикуваме лични данни и снимки, защото те остават там за неопределен период, дори завинаги. Хората мислят, че имат права върху съдържанието, което публикуват, но приемайки условията за ползване на Фейсбук, Туитър и др., ние доброволно се съгласяваме да споделим правата с тези платформи. Намирам това за проблематично.
През 2014 г. Михаела Лакова представя интерактивната медийна инсталация DEL?No, wait!REW показана на различни фестивали на медийното изкуство в Европа. Всичко започва със закупуването на 10 харддиска.
Започнах да възстановявам закодираната в тях информация – спомня си Михаела. – Моята цел бе да докажа тезата до каква степен е невъзможно изтриването на данни и до какво би довело това. Натъкнах се на голямо количество снимки. Беше много силна етичната дилема какво да направя с тях. Реших да направя инсталация и публиката да определи съдбата им. На екран с програма има две опции – посетителите на изложбата да изтрият или запазят изображенията. Ако изберат второто, снимките отиват в онлайн галерия, до която всеки има достъп.
Част от тези изображения влизат в публикацията The Blue Print. В нея Михаела Лакова въвежда читателя в основните теми на медийното изкуство. Книгата e подкрепена от наградата „Гауденц Б. Руф” за съвременно българско изкуство. Междувременно авторката продължава да събира материал за работа. На последното представяне на инсталацията през май 2016 в Австрия кураторите на изложбата й предоставят харддискове, взети от Гана. С какво те се оказват ценни за работата на Михаела? В Гана се намира едно от най-големите сметища за електронни отпадъци. Освен, че е екологичен проблем, това е и предпоставка за кражба на информация. Често местните изземват артефакти от сметището, възстановяват данни от тях и ги използват срещу собствениците.
Стигаме и до дигиталната криминология. Имам интерес в тази област, но моята гледна точка е по-скоро артистична. Като медиен артист се стремя да достигна до публика, която не е информирана, не е достатъчно предпазлива – казва Михаела. А вие какво направихте с ненужнитe харддискове?
Снимки: личен архив
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..