„Искам още 100 лева към заплатата ми! За по-добра 2017 г.“ – това гласят картичките, които КНСБ– най-големият синдикат в България,изпрати до много български работодатели по повод коледните празници. Според синдиката, в България има социален дъмпинг и ниска цена на труда, която не отговаря на темповете, с които расте производителността на труда.

Изводът е, че страната ни изостава значително като равнище на заплащане, а производителността на труда ни в някои сектори дори е по-висока от страните с по-добре развита икономика. По данни на Евростат за производителността на труда, съотнесена към работната заплата, България е на една от челните позиции в преработвателната промишленост. Заплащането на труда в преработвателната промишленост, обаче, е между 50 и 80 процента по-ниско спрямо другите страни-членки на ЕС. Синдикатите дават пример, че ако в България един зает в сферата на преработвателната промишленост получава 395 евро, то в Испания за същия труд заплатата му ще бъде около 2200 евро., приблизително пет пъти повече.

Имайки предвид отчетения ръст на производителността с 4% през миналата година, синдикалните лидери настояват за увеличение на трудовите възнаграждения във всички сектори. Според тях икономиката ни в момента позволява да бъдат изплащани 145 лева повече към дохода на всеки нает. По думите на Пламен Димитров, президент на КНСБ, едно такова увеличение би означавало и десетина процента ръст на средната за страната заплата:

Ние изнесохме данни за целия преход. Направихме статистика, как през последните 27 години се е развивала производителността на труда, добавената стойност, печалбата по отделни сектори, и доказахме, че българинът произвежда два пъти повече, отколкото получава средно. В тежките индустрии производителността е 3-4, до 5 пъти повече. Това са факти, които всеки може да проследи от таблиците ни. На нашия сайт, озаглавен  „Искам сто лева“, има информация за всеки един сектор. Когато числата говорят, някои наблюдатели трябва да замълчат. Когато сме произвеждали през годините и не сме получавали толкова, колкото ни се е полагало, бизнесът е присвоил съответната добавена стойност. Сега идва времето, когато пазарът на труда диктува друга реалност. Аз съм оптимист, че доходите ще растат по две причини. От една страна икономиката може да си позволи да плаща повече. От друга – пазарът на труда е силно дефицитен и налага увеличение на доходите, стига работодателите да искат да намерят специалисти, без значение дали ще ги привличат за работа от вън.

Доходите далеч изпреварват производителността на труда – е другият полюс в преценката, на който застават работодателите. Това твърдение аргументира Божидар Данев, председател на Българската търговско-промишлена палата. 

Тази година имаше изключителни възможности, благоприятни за българската икономика, но постигнахме умерен растеж на брутния вътрешен продукт – казва той. Сред благоприятните фактори в световен мащаб, той посочва срива на цените на горивата с почти 50%,  което е важно за нашата енергоемка икономика. Въоръженият конфликт в Близкия изток, също предполага натоварване на нашата оръжейна промишленост. Светлина в тунела през новата година има и тя е в сериозното преструктуриране на износа на България – смята Божидар Данев. И допълва:

Преди, износът имаше суровинен характер – главно горива, жито, метали, концентрати. За първи път на челни позиции излезе машиностроенето, електропромишлеността и производството на продукти с по-висока добавена стойност. За голямо съжаление, през последните години имаме ръст на производителността на труда с около 1,3 %, докато ръстът в доходите е от 7-8%. Доходите далеч изпреварват производителността на труда.