Приемствеността е неписаният закон на фолклорния кодекс. На тази практика дължим образците на традиционното изкуство, стигнали до съвремието ни. Някога песните, танците, обредното поведение и изпълнителски стил са се усвоявали в семейната среда, при естественото общуване на възрастните и децата – в делниците и празниците, на нивата, седенките, край домашното огнище и т.н. Това неусетно предаване на опит и знания от поколение на поколение е разковничето, точната „учебна програма“ за усвояване на традиционната култура. За днешните деца първите уроци по фолклор са в училище, а понякога – в читалищните формации, под ръководството на специалист.
„Осъзнаването“ ми за българския автентичен фолклор дължа на групата в с. Широки дол (Самоковско). Три от жените в нея работеха в нашето училище. След работа взимах деца и с жените отивахме при четвъртата певица, т.н. „викачка“ (която изпълнява високия глас). В рамките на 1-2 часа пеехме, а моята задача беше интонационно да изчистя нещата. Така се насочих към фолклора и започнах задълбочено да го изучавам. В началото с децата учехме шопски песни, на които направих съвременен сингбек. Случвало се е да няма озвучаване и тогава пееха акапела. Видях, че го правят с желание, започнахме с автентичния маниер на изпълнение. Първоначално с бързички песни, за да им е по–лесно, а на по–късен етап потърсих бавни песни с много провиквания. Децата се справят чудесно, което означава, че съм намерила правилния път до тяхното сърце. От 15 години водя Женска певческа група в с. Говедарци. Една от жените е самороден талант и песните, които пеем с вокалната група „Медени звънчета“ са от Говедарци. Работим така – жените пеят един куплет, после учениците повтарят, за да го усвоят правилно.
От 5 години г-жа Георгиева води и Детска вокална група в село Белчин. А през 2018 г. група „Медени звънчета“ ще отпразнува 25 години от създаването си. Тя споделя, че училището, в което работи, кандидатства по програмата на Министерство на образованието за иновации в средната степен на обучение.
Фолклорът е на голяма почит в нашето училище – пояснява тя. – Имаме собствени носии, изработени по автентични образци. Залагаме на по–задълбоченото изучаване на фолклора в редовните часове по музика, усвояване на правилното звукоизвличане и характерното открито пеене. Изучаваме и песни от други фолклорни области, за да възпитаваме отношение и към тях. В часовете по литературата ще се изучава поетичния текст, диалектните думи. Включваме и предмета история, също и изобразителното изкуство, тъй като Самоков има богати традиции, наричат го град на зографите. Имаме интересни дантели, шевици по носиите. По физическо ще наблегнем в изучаването на типичните самоковски хора.
Детските фолклорни състави и солисти, ръководени от Даниела Георгиева, са високо оценени от специалистите и са носители на многобройни отличия от националните конкурси „Орфеево изворче“ – Стара Загора, „Орфеева дарба“ – София, „Децата на Балканите“ – Хасковски минерални бани, „Фолклор без граници“ – Добрич, лауреати са на фестивала „Италианска магия“ в Римини, Италия.Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..