Най-важното нещо за едно дете е да расте здраво, щастливо, обичано и сигурно. Тези съвсем обикновени потребности обаче са мечта за онези, чиято съдба е отредила да израснат лишени от родителски грижи. Цял живот те изпитват смесени чувства на загуба, неувереност, отчаяние и гняв, защото обществото ги смята за различни. Това ги подтиска, озлобява, а понякога дори ги кара да престъпят закона. Причините да изоставиш рожбата си могат да бъдат различни. Освен заради финансови проблеми, родителите често оставят децата си и от страх, особено ако са ги родили твърде млади. Така в домовете попадат хиляди деца, на които се налага да пораснат много по-бързо от своите връстници, живеещи щастливо у дома. Какво се случва с тях, когато  пораснат и как се адаптират към реалния живот извън институцията? Фондация „Стъпка за България” е една от организациите, заели се с нелеката мисия да предложат решение на тези въпроси. В интервю за Радио България нейният оперативен директор Йордан Пенев разказа:

Основната дейност на фондацията в момента е координация на мрежа от ментори, които се занимават индивидуално с определени младежи, които имат мотивация да се развият. Свързваме съответния младеж с ментор, който може да му помогне да намери своето място в обществото. Разбира се, в процеса на обсъждане те често променят мнението си. Като разберат например какво означава икономика или право се преориентират. Хубавото е, че разполагаме с една широка менторска мрежа , защото менторите ни са с опит в много направления, така че винаги има с кого да свържем младежите.

Това е важно, за да могат те да развият потенциала, който имат. Нужно е само някой да повярва в тях и да им вдъхне увереност, че ще успеят.

Много често започваме работа с младежи, които вече имат проблем с интеграцията в обществото и са жертви на дискриминация в училище, било заради липса на родители, или заради различен етнос. Това, което правим с менторската програма и с тези обучения, е да ги социализираме.

Йордан Пенев завършва Американския колеж, а след това и бакалавърска степен по биология в САЩ. Доброволец е в различни хуманитарни каузи в България, САЩ, Исландия, Великобритания, Източна и Южна Африка. Казва, че е научил много от различните места, където е пътувал, но едно е общото между тях – всеки ден, независимо къде, някой има нужда от помощ. Едни се нуждаят от морална подкрепа, други пък от медицинска помощ, която макар да е човешко право, в някои части на света е непостижим лукс. Няма по-голямо удовлетворение от това да видиш усмивката на непознат, на когото си помогнал. Дарил си детски дрехи или играчки в дом за деца или си приютил изоставено дете. Това са малки жестове на емпатия, които ни правят по-добри. А децата без родители наистина имат нужда от обич и топлина, от подкрепата на цялото ни общество.