Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Амбициозни българи се връщат от чужбина с мисия за промяна в образованието

БНР Новини
Снимка: фондация „Заедно в час”

Мусияна е на 9 години, живее в град с около 12 хил. жители в Северозападна България, район, който попада в икономически най-западналата част на страната ни, а и в Европа. В свeта на момичето училището е всичко, но с течение на времето то е принудено да изостави образованието, за да се грижи за стопанството на семейството си. Родителите й я спират от училище, първоначално за месец, но вероятно и за цялата учебна година. Решаваща, в случая на Мусияна, била намесата на директора от местното училище. Той успял да убеди родителите й да пуснат отново момичето на училище. Така, с намесата на директора, се решил въпросът с отпадащите ученици в едно българско училище. Подобни примери има много, а след дългото отсъствие, всички учители помагат с допълнителни часове, за да наваксат учениците пропуснатите уроци. Хиляди други деца обаче един ден не отиват на училище и никой не ги връща обратно в клас. Причините за това са различни, но най-често заради бедност, липсата на ценности, а и заради липса на разбиране и подкрепа вътре в системата на образованието.

В помощ на училищните директори и на децата от малките населени места, в икономически изостаналите райони работят доброволците на фондация „Заедно в час”. Тяхната програма „Човек за пример“ привлича млади българи, завършили висшето си образование в чужбина, които с готовност заемат учителски позиции и допринасят за промяна в системата. Връщането на десетки млади българи от чужбина и въвличането им в каузата не е универсално лекарство срещу отпадането на ученици от училище. То обаче със сигурност помага на много деца да разширят интересите си, да разберат повече за това, което ги очаква след дипломирането им, а и да се вдъхновят от личния пример на успелите млади българи. За голямата си любов и уважение към работата в училище разказва Евгения Несторова, учител в гр. Нови Искър, близо до София. Тя е на 23 г. и е завършила наскоро специалност кинознание в лондонски университет:

СнимкаОще със заминаването си за Лондон знаех, че след това ще се върна в България, защото винаги съм обичала страната си, пък и знаех, че има нужда от промяна. Винаги съм търсила начин да бъда полезна, за да допринеса за тази промяна. Така попаднах на фондацията „Заедно в час“, която съвпада с моите ценности, защото търси най-големите недостатъци в обществото ни, за да ги поправя. По наблюденията на специалисти, учениците от по-бедните райони на страната ни изостават в учението поне с три години от връстниците си в големите градове. В училището, където аз преподавам, сега има около 800 деца, те идват с голямо желание на училище, но изоставането като цяло е осезаемо. Да помогна за напредъка на тези деца, се превърна в моя лична цел. Аз се влюбих в учителската професия. Тя ме кара ежедневно да се променям. Не мога да я сравня с нищо друго, което съм правила досега. Контактът с толкова много деца също е стимул в работата. С всеки отделен клас си поставяме различни цели. В срещите си с тях влагам цялото си внимание и цялото си сърце, а това ме предпазва от неволни грешки в работата.

Евгения е осъзнала, че с всяка своя реплика и постъпка влияе върху учениците. Превърнала се е в истински „човек за пример“ с опита си зад граница и самочувствието, което й дава владеенето на чуждия език, усъвършенстван по време на следването в Англия. Подобен, заразителен с успеха, пример дава и Мая Стоянова-Уорнър. В момента тя работи към инициативата „Заедно в час” и привлича нови учители:

СнимкаПо програмата кандидатстват хора с много разнообразен предишен опит, които не са работили с деца. Специално за всички подходящи кандидати без квалификация осигуряваме допълнителна подготовка, за да са готови за предизвикателствата в училище. Това, което ме мотивира да се включа в програмата, бяха разказите на първия випуск учители, които през 2011 г. бяха влезли в класната стая. Прочетох за техния опит и мотивацията им и усетих удовлетворението, с което говорят за резултатите с учениците. В съзнанието ми нахлуха спомени от моя собствен училищен живот. Замислих се по какъв и колко различен път щях да поема, ако не ми бяха преподавали точно моите учители. Често разказвам на учениците за преподавателка си по английски в гимназията. Не е тайна, че владеенето на чужд език отваря много врати за реализация.

Снимки: личен архив


Още от категорията

Гърция удължи ограничителните мерки за влизане до 19 април

Гръцките власти удължиха всички действащи досега ограничения за влизане на територията на страната до 06:00 на 19 април 2021 г., съобщи МВнР.  Пристигащите в Гърция, независимо от вида транспорт (въздушен, сухоземен или морски), подлежат на..

публикувано на 11.04.21 в 19:40

12 000 души в България са засегнати от паркинсоновата болест

Болестта на Паркинсон засяга над 6 милиона души в света и е на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания след болестта на Алцхаймер. Около 12 хиляди са българите с болестта на Паркинсон, като 10% от тях са в напреднал стадий,..

публикувано на 11.04.21 в 11:55

Щъркелите от село Баничан са хит и в мрежата

В с. Баничан, Югозападна България, известно и като „селото на щъркелите”, от няколко години имат камера за постоянно наблюдение на едно от многобройните щъркелови гнезда. Идеята е на местното читалище „Изгрев - 1930“ и представителството на Българско..

публикувано на 11.04.21 в 11:05