Благородна, интелигентна, образована и невероятно пламенна личност, Пенка Касабова остава в историята като „педагог на педагозите“, но и като жената, която има специално място в сърцето на световноизвестния бас Борис Христов. Тя си отива от този свят през 2000 г., оставяйки „кошер“ от последователи и огромна следа в историята на педагогическото образование у нас. Родена е в Стара Загора през 1901 г., в семейството на български учител. Като дете мечтае да стане астроном, но завършва педагогика в National College of Education, Chicago Kindergarten College. В края на живота си казва, че не съжалява за своя професионален избор да се отдаде на децата. „Отдаденост“ е и заглавието на експозицията, която беше открита преди дни в къщата-музей „Борис Христов“ и може да бъде видяна всеки делничен ден до 22 март. Автор на изложбата е Елена Драгостинова – директор на музея. Тя е подбрала архивните снимки, както и текстовете към тях, взети от книги на Пенка Касабова, изграждайки увлекателен документален разказ за живота на тази необикновена жена.
На 18-годишна възраст, по настояване на своя баща, Пенка завършва курс за детски учителки при Елисавета Кларк, дъщеря на първия американски мисионер в България, създателка на Американска детска градина у нас и школа за педагози към нея.
В Париж на 25 март от 18:30 часа местно време стартира третото издание на кампанията "Пътешествието на българските книги", популяризираща съвременната българска литература във Франция. Това ще бъде литературна среща, която ще се проведе в "360..
В Културно-информационния център на Република Северна Македония в София ще бъде представен романът "Адамовото ребро" от Оливера Николова. Книгата, която излезе от печат тази година, в издание на Издателство "Изида", ще бъде представена тази вечер в..
С нотки на артистичност, топли чувства и голям интерес премина официалното представяне на книгата "По тънката повърхност на леда" на Златимир Коларов в едно от помещенията на Вила "София", в албанската столица Тирана. Интересът към творбата беше..
"В свят, който все повече се разединява, хващането за ръце се превръща в тиха молитва - начин да се съберем отново". Така започва описанието на проекта..