Липова кора, свита на кръг с дъно от опъната коприна или рядко тъкано платно – така някога изработвали ситото. Както всички предмети, с помощта на които се приготвя хлябът, ситото приема в голяма степен неговата магическата сила и огромно значение в живота на българина. Самото название на български език се свързва със думите сит и ситост, а оттам – с имане и благополучие. Ситото е част от различни обичаи и обредни практики – с него се гадае, правят се, но и се развалят магии. При моминските обичаи Пеперуда и Лазаруване стопаните дават на девойките различни храни, които поставят в сито. По същия начин даряват и кукерите при техните обиколки. В някои песни, изпълнявани на Пеперуда,се нарича: „Я подайте със ситото, да е сита годината!“ По време на същия обичай стопанките гадаят каква ще бъде реколтата като търкулват ситото – падне ли с отвора нагоре, годината ще е сита – т.е. ще има плодородие.
Кръглата форма на ситото също е една от причините то да е натоварено с толкова много символика. Както знаем, кръгът, независимо от големината или начина, по който е получен, означава защитено пространство. Затова например дрешките на новороденото дете слагали в сито – за да го запазят от лоши болести, вредоносни дихания и пр. На 40-ия ден от раждането канели близките жени на погача и оставяли празно сито. В него гостенките слагали различни храни, за които се вярва, че имат предпазващо действие и ще осигурят здраве и благополучие на родилката и детето –кромид лук, червени чушки, яйца и др. В ситото слагали и парчето от обредния хляб, предназначено за родилката. Вярвали, че ако жена хапне дори трохичка от това парче, ще бъде плодовита. В някои райони слагали орехи в сито и ги разлюлявали – за да е жизнено и игриво детето.
Най-голяма роля е отредена на ситото в сватбения обичай, където то е синоним на женската страна. В събота срещу празника, приятелките на булката носят на младоженеца колан, риза, пояс и кърпа, поставени в сито. Когато се извършва бръсненето на младоженеца, пред него слагат бяла кърпа за булката и бяла риза за него, отново в сито.
В бита на българина използвали и по-едри сита за пресяване на зърнени храни и варива, наричани решето или протък. В магическите практики и различни ритуали те имат абсолютно същата роля като ситото за брашно. Ще ги срещнем при магиите за сваляне на месечината, но и в ритуалите на Игнажден, на Великден и др.
Снимка: etara.bg
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..