Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антични ценности разказват за миналото на Созопол

БНР Новини
Снимка: Венета Павлова

Сред най-впечатляващите находки в Десетата национална изложба „Българска археология” бяха артефакти от античния некропол на Аполония Понтика в местността Буджака на град Созопол. Ръководители на проучванията са били археолозите д-р Теодора Богданова от Археологическия музей на Созопол и д-р Маргарита Попова от Националния исторически музей. През миналогодишния археологически сезон там е била изследвана площ около 12 декара. Както посочва д-р Богданова, на територията на този огромен обект, най-интересното, което е било открито, е фамилна гробница с впечатляваща архитектура, предизвикала голям интерес сред колегията. Засега, въпреки голямото и интензивно проучване на гръцките некрополи на територията на България и Румъния, в античния гръцки свят такава гробница засега не е известна. По думите на д-р Теодора Богданова тя е предизвикала голям интерес, а също и находките, открити в нея:

СнимкаТя е помещавала седем погребения от два различни периода. Тоест, първоначално е изградена през елинистическата епоха, когато е била използвана като фамилна гробница. Вътре в нея са погребани седем души, тоест, цялото семейство. Има както възрастни хора – мъж и жена в централната гробна камера, очевидно главата на семейството, и още три гроба, които съдържат тленните останки на четири деца. Находките са керамични и стъклени съдове, теракотени фигури и златни накити, които бяха открити в единия от детските гробове: златна огърлица и златни обици тип „лъвска глава”, популярни през елинистическата епоха. Цялото това съоръжение е изградено и използвано от средата на трети век преди Христа до началото на втори век преди новата ера. Централната камера в някакъв по-късен период е била ограбена, гробовете са разрушени, но само тези в центъра. Явно това са успели да открият. И през Първи век след Христа това място е използвано отново за гробове. Открити са два гроба от римския период. Но тъй като те не бяха разрушени, това ни дава основание да считаме, че разрушаването и ограбването на елинистическата гробница е станало преди Първи век след Христа. Тоест, още в античността са ограбени. Явно тези хора са били доста богати, тъй като това, което е останало след тяхното ограбване, ни навежда на мисълта, че са били с доста богати дарове.

Очевидно се е знаело, че там е имало ценности и още на времето гробовете са били ограбени и разрушени. За щастие, детският гроб е бил донякъде в периферията на гробницата и е останал непокътнат за радост на археолозите.

СнимкаКолкото до римските гробове, те са с кремация на място. В единия е бил открит златен венец в областта на главата. Става дума за мъж на възраст между 20 и 40 години, погребан с железен нож, с редки керамични и стъклени съдове. Особен интерес представлява находка в един от гробовете. Става дума за рядка релефна чаша, внос от древногръцкия град Пергам. Произведена е през І век след Христа. В България е известна само още една такава, намерена е във Варна. Украсена е с глави на Дионис, сцени на плодородие и благоденствие. 


Снимки: Венета Павлова и архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Стара Загора отбелязва 147 години от сраженията в защита на града

Навършват се 147 години от боевете за защитата на Стара Загора през 1877 г. В знак на почит и признателност към героизма на загиналите за свободата, на 31 юли, в 9:30 часа едновременно ще бъдат поднесени венци пред Паметника на Трета опълченска..

публикувано на 31.07.24 в 06:35

Светият синод на БПЦ излезе с позиция за церемонията по откриване на Олимпиадата

Християнска Европа е жива, а опитите за нейното дехристиянизиране и дехуманизиране няма да успеят, се казва в позиция на  Светия Синод на Българската православна църква по повод церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж. "Целият..

публикувано на 30.07.24 в 13:18

Българите почитаме делото на просветителите свети Седмочисленици

На 27 юли Българската православна църква и народ прославят делото на светите Седмочисленици - братята Кирил и Методий и техните ученици свети Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Денят е избран от църквата, защото на 27 юли 916 г. почива големият..

публикувано на 27.07.24 в 07:05