Любимецът на няколко поколения българи – актьорът Николай Николаев, напоследък все по-често влиза в ролята на клоуна д-р Коко и със смеха и фокусите си помага на тежко болни деца в болница „Пирогов“. Бате Николай, както всички го наричат приятелски, е завършил ВИТИЗ заедно с именитите наши актьори Тодор Колев, Ванча Дойчева, Иван Налбантов. Играе в Народния театър „Иван Вазов“ до настъпването на демократичните промени в страната ни. После заминава за Италия, където няколко години работи в най-големия цирк като клоун. Когато станах на 60 години, ударих чертата на свършеното и след 28 години на сцената на театъра, реших да изуча изкуството на клоуна – казва актьорът.

Аз съм един щастлив човек. Преди 8 години претърпях сложна операция вследствие на раково заболяване. След като излязох от болницата, реших остатъка от живота си да посветя на болните деца на България. Тогава създадох единствената досега у нас Клиника по смехо и психотерапия. Грижим се за пациентите в болница „Пирогов“, а те са деца от цялата страна. Резултатите са удивителни. Децата биват изписвани с 5-6 дни по-рано. Приоритетът ми е една система за лечение, която създадох и дори патентовах.  Тя няма нищо общо със смешките, които правят в други болници. Виждали сте как във всяка болница в Западна Европа има щатен медицински клоун. Той влиза в стаята, прави някакъв фокус или смешка на децата и си тръгва. Обикновено е с бяла престилка, има червен нос, но носи лекарски слушалки, спринцовки и децата изпитват ужас от него. Моята система е друга. С моя партньор казваме, че сме клоуни-лекари, а децата започват да се смеят. След това им показваме няколко фокуса, които специално за тях наричаме вълшебства и те остават очаровани. Освен смешките, в лечението съм включил и водотерапия, с което уча децата да пият чиста вода. В болницата, а и навън на децата се продават всякакви газирани и оцветени напитки, пълни с подсладители и консерванти. Това обаче е трудно да се забрани. Затова измислих трик – давам чаша с вода на децата и им обяснявам, че това е най-голямата им награда, защото ние-хората, сме направени от вода. Обяснявам им, че когато тичат и когато се изпотяват, от телата им не излиза пот от газирани лепкави сокчета, а излизат прозрачни капки вода и това е доказателство,че трябва да се пие чиста вода.

Актьорът е стигнал и по-далеч в експериментите си с полезната вода. Преди време заедно с известния български професор по физика Живко Желев разработил специална апаратура за измерване на водата, измерили структурата на обикновена и заредена с детски смях и песни вода. Експериментът бил демонстриран едновременно в болница в Страсбург и в София. Резултатът бил ясен – смехът добавил лечебни качества на водата.

Раздаваме на децата по чаша, пълна с вода. Те я държаха с две ръце. Измерваме структурата на водата в началото, а след това забавляваме децата с анекдоти, песни, гатанки и накрая на експеримента пак измерваме структурата. По научен път доказахме, че водата е запаметила смеха, музиката и настроението на хората. Силата на смеха може да накара човек да се чувства зареден с енергия и да го направи по-здрав и работоспособен. Но смехът може да носи и негативен заряд. Има популярен шоумен, който се опитват да имитира саркастично политици и хора с различни професии. Този смях аз не харесвам, той е злонамерен, вреден. Забелязвам през последните 27 години, откакто започнаха промените, през които все се сравняваме с другите народи в Европа, че ние сме постоянно на първо място по бедност, корупция, болести. Най-много ме натъжи фактът, че сме и на първо място по брой на детски убийства и самоубийства. Откакто разбрах това, си поставих задача да се погрижа за душевното здраве на колкото може повече деца тук. Нашите наследници са болни от пренасищане с компютърни игри, фалшив морал и грозни телевизионни предавания.

И още за смеха на българина преди и сега от смехотерапевта Николай Николаев:

Има страхотна разлика в смеха и отношенията на българите. Промяната не е отпреди 20, а отпреди повече от 60 години. По-старите хора в моето село помнят как когато някой чужд човек замръквал при тях, към него са се обръщали с думата „странниче“ и му предлагали дом, за да пренощува. Лошото е, че през последните 28 години всичко се обърна наопаки. Сега много хора се разсмиват, например ако аз падна зимно време на леда, ако ме заболи и съм тъжен. Такива присмехулници срещам често тук и това е жестоката разлика между морала на хората сега и от по-старо време.