Конференция, посветена на сигурността на децата в българското училище се проведе в дните преди Великденските празници в София. Организаторите от Синдиката на българските учители към КНСБ смятат, че проблемът за сигурността на учебния процес и на децата в училище има много аспекти и трябва обстойно да се анализира. По думите на Чавдар Христов, вицепрезидент на Конфедерацията, опазването живота, здравето и сигурността на децата в училище е част от борбата с различни интереси, идващи отвън.
Предвид новото предизвикателство пред Европа, а именно радикализацията сред младежи от различни групи и националности, софийската конференция огласи любопитни резултати от дългосрочно социологическо проучване. Главният въпрос в анкетата, обхванала десетки директори и ръководен педагогически персонал в училища от райони със смесено население, е текат ли процеси на радикализация, които може да се забележат в българското училище? Проф. Татяна Дронзина, ръководител на настоящото изследване, потвърди, че е участвала в подобно изследване, продължило 4 години в Централна Азия, където се е срещала с хора от редовете на „Ислямска държава“ там. Дронзина припомни, че не е задължително радикализацията непременно да доведе до тероризъм, най-малкото защото съществува и радикализация само на думи. Ако е само такава, може да се приеме като признак за свобода на словото – посочват анализатори. Проблемът е, че картината на забелязани признаци на радикализация сред отделни групи у нас бързо се променя. В потвърждение на това са резултати от проведено през 2016 г. изследване върху поведението на групи ученици в 26 области на страната ни. И още за събраната информация на терен от проф. Дронзина:
Няма никакво съмнение, че децата от традиционните за България мюсюлмански общности, не допуснаха проникването на радикализъм у нас. Те знаят цената на съжителството и колко е рисковано да бъде допуснат удар и атака срещу това съжителство. Но сега, обърнатите от скоро в исляма ромски групи, които нямат исторически инстинкти за самосъхранение, крият опасност. Въпреки, че това явление съществува, мнозина предпочитат да го премълчават. Има видими белези за процеса на радикализация сред децата и юношите в тези общности. По време на учебен час от телефоните на учениците звучат приложения с религиозно послание, които те не могат да премахнат и изключат. Не случайно казвам, че аз 4 години съм живяла в Централна Азия, където 90% от населението са мюсюлмани. Там никъде не видях нещо подобно, което да нарушава учебната дисциплина и да пречи на учителите и на учениците в училище. И още нещо, което се появява у нас напоследък. Бащите на такива ученици категорично отказват да посетят и разговарят с училищния директор, в случай, че постът се заема от жена. Такова нещо аз никъде не съм срещала в мюсюлманската Централна Азия“.
Изледването на проблема, дали има радикализация сред отделни общности у нас е въпрос на дълбоки, сложни и непрекъснати проучвания. Това е тема, за която е време да се заговори честно и открито пред обществото ни – казва проф. Дронзина. Какво можем да направим преди да е станало прекалено късно? – на този въпрос ще търсят отговор в скоро време управляващите. А изследователите на терен посочват още примери от по-малките населени места у тас. И още от проф. Дронзина:
За първи път миналата година, на коледно празненство в училище, децата на семейства, приели радикалния ислям, са чупили елхи в училище, с обяснението, че този празник няма нищо общо с исляма и следователно, трябва да му се пречи. През коледната ваканция учениците са били на лагер в Турция за изучаване на исляма. Оказва се, че никой не знае къде точно се намират тези лагери и с какво точно се занимават децата там. Самите учители в тези райони са обезпокоени не толкова от лошото отношение към тях самите, колкото от неуважението на българските институции от тези общности. Те споделят, че срещат незачитане на законите и неуважение на правата на другите. Учениците отказват да учат и да говорят на български. Заради тази езикова бариера, преподавателите се сблъскват с огромна стена в работата си.
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
В присъствието на дипломати външният министър Иван Кондов откри в Пловдив последния стенопис от конкурса на министерството „България – по-красива в НАТО“. Проявата е посветен на 20-ата годишнина от членството на страната в Алианса. Творбата е дело на..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Игнажден е! Без значение дали „България днес“ е вашият информационен „полазник“ или..