Манастирът „Св. Георги Победоносец“ в Поморие е свято място за жителите и гостите на черноморския ни град. Св. Георги е патрон на града, а дните около Гергьовден са наситени с тържествени събития.
С много голямо удоволствие си спомням как преди 14 години Тракийското дружество пое инициативата да се направи такъв събор в Поморие. Началото беше много трудно, с плахи стъпки започнахме, защото в Поморие нямахме такава традиция. Сега с радост наблюдавам какъв голям интерес има към събитието, а броят на участниците се увеличава всяка година. Най–хубавото е, че присъстват хора, които обичат народната музика. Приятно е, че вече толкова години, на брега на морето в красивия ни град, се лее народна музика. За празника се готвим отдавна. Очакваме отново да осъмнем с народна музика на 4 май, която ще звучи през целия ден. Пъстра е програмата за Деня на Поморие, а тракийският събор „Гергьовден“ е част от нея. Досега имаме записани над 100 участници – от нашия регион и от цяла България. Регламентът изисква една от песните да е на великденска или гергьовска тематика. Приятно е да слушаш през целия ден какво богатство от такива песни и музика имаме в различните краища на страната ни. Нашият събор е почти в двора на манастира „Св. Георги“. Благодарим от сърце на управата на манастира - за подкрепата и уважението към събора от самото му създаване, както и за паричната награда, която осигурява за най-добрите участници. Съборът е възможен и благодарение на помощта на община Поморие, както и на екипа на читалище „Светлина – 1939 г.“.
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в..