Той е войнът-мъченик, запечатан в представите ни като конник, който с дълго копие пробожда зъл дракон. Такава икона на Свети Георги може да се види във всеки православен храм в България. 6 май е празникът, на който всяка година църквата отдава почит към паметта на светеца. Свети Георги се е превърнал в символ на войнската чест и храброст. Той е небесен закрилник на Българската армия, а 6 май е професионален празник на военнослужещите.

От незапомнени времена народът ни е свързал деня на Свети Георги с основна част от обредите и ритуалите, посветени на земята и плодородието. Общото в тях е жертвоприношението, с което по традиция, наследена от езическите времена, хората са измолвали помощта на Небесата за здрава и плодородна година. И днес е жива традицията за Гергьовден във всеки дом да се поднася ястие с агнешко месо.

В новия век на високите технологии, които откъсват човека от земята и природата, често забравяме за старите обреди на народа ни.  Празникът обаче добива по-ясен смисъл и цвят когато се откъснем от градския ритъм и отидем на гости при хората от селото. Там все още има кой да ни припомни за някогашната голяма суетня по къщите в навечерието и  в деня на празника.

Така е и в китното село Лозен, недалеч от София, където празничното настроение се усеща навсякъде. Женският певчески хор се събира всеки ден в читалището, за да подготви репертоара си. Цветанка Петрова ръководи самодейната група с убеждението, че  всеки трябва даправи нещо, за да се запазят живи песните и традициите. А това е най-важното условие, за да се чувстваме българи и, заедно с това, добри християни.А да се придържаш към повелите на празника сега не е толкова лесно, особено когато хората не отглеждат овце в двора си, а агнешкото месо в магазина не е по джоба на всички българи. И още за традициите на Гергьовден разказва Цветанка Петрова:

Това е най-хубавият празник през цялата година, защото е ден на отрудените хора, които срещат с радост пролетта. Това е моментът, в който се ражда нещо ново, природата се събужда. Така се възражда и душата на човек, за да почувства лекота и така да изкара идните дни на усилен труд през годината. Затова се събира селото на такива хубави празници, правят се хора и се пеят песни на площада. В къщи се събираме всички. На този ден има по-особено усещане за уют, топлота и семейно разбирателство. Всички са добри и с добро настроение. Спомням си, че преди, дядо ми и баща ми задължително завеждаха агнето в двора на черквата. След молитвата в черкватасе връщаха вкъщи, където агнето се заколваше.



Изпечено, агнето задължително се занасяше на оброчището на Свети Георги тук, над селото. Там по обедно време се събираше цялото село. И днес на Гергьовден ходим на това място,  където сега има параклис на светеца. Жените носят и раздават от приготвените у дома обредни хлябове. Организира се почерпка между хората. Раздават се хляб, агнешко месо, а тези, които отглеждат овце, носят и кисело мляко. Вярваме, че така се измолва здраве и плодородие за семейството. Останалата храна се връщавкъщи, за хората, които не са могли да дойдат на оброчището. Преди години на оброчището се извиваше празнично Гергьовско хоро, на което се хващаха всички. Днес се опитваме да съхраним и пеем поне песните, които са се изпълнявали.

Цветанка, а и други по-възрастни жители в Лозен, припомнят друга много стара традиция. Тя е свързана с Гергьовско шествие из полето. Хората били предвождани от църковните икони, носени от свещеници. Всички са пеели една песен в която се казва „куни носиме, Бога хвалиме“. Това е била всеобща молитва за плодородие, защото точно по това време на годината вретенят житата по нивите. Шествието е било много тържествено, а после всички заедно са отивали в черквата.

Снимки: архив, photoarhiv-todorslavchev.com