Да бъдеш новатор с нестандартни идеи по-скоро е пречка у нас, отколкото предимство, особено в закостенялата система на образованието. В големите градски училища новаторството най-често идва отвън, под формата на участие в проекти, семинари и състезания, предложени проекти за извънучилищни занимания. Малкото начално училище в село Сейдол (Разградско) надхвърля рамките и стандартите на образователната ни система. Работата с децата на Сейдол е пример за това, как с повече находчивост и отдаденост на професията се преодоляват доста от недъзите в образователната система, а на уютната и удобна база  могат да завидят дори много по-задоволените финансово европейски училища.

За доброто възпитание и пробудения интерес към познанието на децата в село Сейдол основна заслуга има директорът Динко Христов. От 30 години той е свързал живота си с трудния и дълъг път на образованието в родното място. Закривано през годините и наново откривано, училището днес е утвърден нетрадиционeн образователен център. Обучението на учениците е широко обвързано с непрекъсната изследователска и събирателска дейност. Едновременно с това уроците са поднесени по атрактивен начин, съчетани с творчески задачи в полето на екологията, биологията, астрономията, краезнанието и т.н.

Цялостната картина на образованието и познанието в с. Сейдол описва директорът на училище „Виделина“ Динко Христов:

Това е единственото нестандартно училище, твърдя, че е най-нестандартното в България. Такова го правят хората, които работят в него. Всичко, което притежава, се дължи на труда на педагозите и техните идеи. Аз съм директор от 30 години и през това време съм се опитвал, всичко онова, което е в земята – археология, минералогия, а и това, което е по земята – бит, култура, жива природа, изкуство, етнография, занаяти, а дори и това, което е в небесата – имам предвид обсерваторията, да го въведа в помощ на учебния процес. Създадени са условия за учениците на Сейдол, така че да имат най-интересните училищни експонати, които да могат да докосват, разглеждат и използват по време на уроците. Искаме те да имат много по-богата представа за света, отколкото децата другаде. Някои мои колеги тук се шегуват, че посещението на нашето училище обогатява така, сякаш човек е обиколил забележителностите на целия регион. Зоопаркът с местните животни, музеят на минералите, картинната галерия, етнографската експозиция – всичко е при нас, в училищния комплекс. Колекциите съм събирал внимателно през годините и съм полагал много труд те да бъдат опазени.

Винаги съм бил нестандартен като човек и учител – признава директорът на различното  училище. Той ни въвежда в една от залите, където са поставени ловни трофеи от диви животни. Интересното е, че всичко е от пластмаса и изкуствена материя. Динко Христов има хуманно отношение към животните, не би убивал никога и предава тази нагласа на учениците. И още от думите му:

Единствената цел, като краен резултат на всичко, което правим е, да изградим пълноценни хора, способни да се реализират и да оцеляват в живота. Ясно е, че който има качества да стане учен – той ще стане, който иска да бъде животновъд, също ще бъде, т.е. всеки ще си намери място под слънцето. Обаче всеки, по един или друг начин трябва да може да се труди, да бъде съзнателен, да има сериозно отношение към това, с което се занимава и да уважава труда на другите. Ако сме успели това да предадем на нашите деца, то тогава сме си свършили работата и сме създали добри хора. С времето чрез делата си сме го доказали.

В момента, когато посещаваме училището, там има занимания в грънчарската работилница. Тя е последната придобивка, с която се гордее директорът. Занятията са само за децата, заявили интерес да се обучават в този занаят. И още от Динко Христов:

Изделията, направени от децата, се възприемат много добре навсякъде и от всички, така стигнахме до идеята да създадем професионална паралелка към основното училище след 7-ми клас. Добрите резултати не закъсняват, но първо трябва да се увлекат децата и колегите в работа, като тук тя е по-различна от познатото. Формулата на успеха се крие в упорития и неуморен труд. Когато колективът вижда, че се работи сериозно, идва и ентусиазмът на колегите. Никой не остава безразличен и всеки допринася за каузата в образованието. С работата в училище ние осмисляме дните си.