Защо полярните мечки не ядат пингвини? Който отговори на този въпрос има шанс да бъде избран и да участва в следващата експедиция до Антарктида. Отговорът е, че полярните мечки живеят в Арктика, а пингвините на Антарктида. Отговорите на още много, дори незадавани въпроси за ледения континент, се стреми да открие Иглика Трифонова. Тя е председател на организацията на Младите полярни изследователи към Българския антарктически институт. През 1999 г. никой не ми вярваше, че ще си сбъдна мечтата да отида до Антарктида, камо ли пък, че ще участвам в 4 експедиции. По някакъв начин Антарктида стана моя мисия и съдба, защото аз се занимавам с това и в свободното си време в България – казва Иглика Трифонова. Срещата с нея не е случайна, защото тя представя най-новите и авангардни проекти, които отвеждат учените на хиляди километри от България. Посещавам училища, форуми за наука и екология. Аз и колегите ми сме навсякъде, за да говорим за този континент, за опазването на околната среда – казва Иглика Трифонова и продължава:

Тази година имаме нашата голяма атракция, това са събраните звуци от Антарктида, записани съвсем професионално от нашата колежка Татяна Асенова, които ще бъдат ползвани от незрящи хора в България, както и за психологически експеримент, за да се види как влияят тези звуци на хората изобщо. Работим и с психолози. Любопитно е също как децата възприемат аудиозаписите на Антарктида. Заснели сме и кадри, от които се вижда как живеят българските пратеници на Антарктида. Това е „континентът на мира и науката“. Там хората живеят добре, защото си помагат. Това е образец за подредено човешко общество изобщо, защото парите нямат никакво значение, а на преден план стоят човешките взаимоотношения. Нашите съседи по база – испанците, винаги са ни били много близки приятели. Много е приятна обстановката, българската база е различна от другите на Антарктида. Живеем там като едно голямо семейство. Всеки чужденец, който ни посещава, изказва благодарност от топлотата и радостта, с която го посрещаме. Ние всички сме ентусиасти. Антарктида изважда най-доброто от човека. Там получаваме доказателства, че при подходяща среда хората могат да се променят към по-добро и да си помагат. В тези сурови условия няма завист и противоборство, ние живеем като едно голямо, задружно семейство.

Тази година се проведе 25-ата юбилейна българска експедиция на Антарктида и младите антарктици вече се готвят за следващата. Екипът им се разширява с повече писатели, художници и хора на изкуството. „Освен с наука, се занимаваме с много образователни проекти в училище. Разказваме на децата за Антарктида, а те ни подаряват рисунки със своята представа за нея“ – казва Иглика Трифонова. В близко бъдеще тя възнамерява да заведе на Ледения континент цели ученически класове, заедно с учителите. „Има такава утвърдена практика на други държави, а ние искаме да се случи същото и за българчетата. Така се стимулират хората да се занимават с наука и да се провокира интерес към последните ни открития“ – добавя Иглика Трифонова. И още:

Моята роля като фотограф и бивш журналист е да покажа на децата и обществеността какво се случва на Антарктида, провеждам вид документална дейност, помагам и на много научни проекти. Ходила съм 4 пъти там, първите два пъти помагах на биоложката програма, лових пингвини и тюлени, за да им се прави ДНК анализ. Тази година пък работих към проекта на психолозите, за тава, как се променя поведението и възприятията на хората, които за пръв път попадат в суровите условия там. Според мен промяната при всички е осезаема, но никой не обръщаше внимание, защото обръщаме повече внимание на животните и природата. Там, в ледената пустиня, падат всички задръжки и ограничения, каквито има в цивилизацията. Семействата им ги няма и всички си позволяват да бъдат наистина себе си, а средата предразполага към чистота и доброта. България е на 14 хил. километра и няма как да избягаш и да се върнеш към комфорта у дома. Това те учи да бъдеш екипен играч, да проявиш чувство за хумор, да си приветлив и весел. Там няма телевизия и интернет, така че обръщаме повече внимание един на друг. Важно е да си с лек и дружелюбен характер, за да можеш да оцелееш.