Скоро след първото си посещение в Брюксел премиерът на Македония Зоран Заев направи официално посещение и в София. И двете си визити гостът определи като исторически и подчинени на целта Македония да получи подкрепа и помощ за членство в ЕС и НАТО. От София Заев призова евроатлантическото бъдеще на Македония да бъде подкрепено и от останалите й съседи. Зад този призив прозира готовност на новото македонско правителство да нормализира отношенията с Гърция, с която от години Македония спори за името си, със Сърбия, обвинявана от Скопие за намеса във вътрешните й работи, и с Албания и Косово, с които напоследък Македония изпадна в остри противоречия във връзка с аспирации на албанския фактор вътре в самата нея.

В София премиерът Заев заяви категорично намерение за преодоляване и на различията с България, като посочи, че Македония затваря една глава от историята на национализъм и омраза, и отваря нова глава на европейско бъдеще за всички. Потвърждение за това намерение е постигнатото съгласието България и Македония да подпишат на 2 август отлагания от години насам договор за добросъседство и сътрудничество. Датата на подписването е натоварена със силна символика, защото на нея се чества Илинденското въстание, определяно като връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи. Изборът на 2 август е недвусмислена демонстрация на решимост за съвместно честване на общи исторически събития и личности. Такава решимост премиерите Заев и Борисов демонстрираха още по време на самата визита на Заев, като се поклониха пред паметника на цар Самуил в българската столица. Самуил има паметник и в Скопие, а македонски политици и историци твърдят, че владетелят е техен национален герой. Явно обаче пътят към съвместните чествания още не е съвсем разчистен, защото Борисов даде да се разбере, че след като външните министри на София и Скопие направят последен преглед на договора за добросъседство, преди подписването му премиерите ще вземат решение какво значи "Обща история" и за кои конкретни периоди от миналото става дума.

На призивите на македонския министър-председател София отвърна с уверения за подкрепа в европейската и евроатлантическата интеграция на западната съседка. Премиерът Борисов отбеляза обаче, че приемането в НАТО и ЕС ще зависи предимно от самата Македония и нейната вътрешнополитическата стабилност. Подкрепа за евроатлантическата и европейската перспектива на Македония изказа и президентът Румен Радев, но с пожелания за устойчив климат на доверие между двете страни, за промяна в подхода на македонската делегацията към България в Съвета на Европа по отношение на процедурата по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, и за подкрепа за възстановяването и опазването на българските войнишки паметници в Македония.

Сред акцентите на разговорите беше и постигането на по-добра транспортна, енергийна и комуникационна свързаност между двете страни. Премиерите се съгласиха, че двустранната търговия и туристическият обмен може да бъдат значително увеличени. Констатирани бяха позитивни тенденции в двустранното сътрудничество в образованието и културата. Но такива акценти имаше и през 2012г. в разговорите на премиера Борисов с тогавашния му македонски колега Никола Груевски, а от тогава насам по отношение на тях е постигнат малък напредък. Видими развития по проекта за автомагистрала София-Скопие и за железопътна линия между двете столици още няма. Проектът за нов пропускателен пункт Клепалото между Берово и Струмяни, замислен още в началото на 80-те години на миналия век и актуализиран с междудържавна спогодба през 1999г., продължава да е само пожелание.

На фона на продължителния застой в отношенията между България и Македония всеки напредък е значим и приветстван. Медиите в двете съседни страни определят визитата на Заев в България като пробив и шанс. Добрите политически намерения на новите правителства в Скопие и София вече са заявени и идва ред да бъдат реализирани.