Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Който има пещера, ще се спаси

Единственият действащ скален манастир в България е „Св. Димитър Басарбовски“

БНР Новини

България е осеяна с множество скални манастири, датирани от епохата на Средновековието. Изсечени високо на непристъпни места във варовиковите скали, те са били място за усамотение и общение с Бога. Днес тези обители са обявени за паметници на културата и не са действащи. Единственият действащ скален манастир на територията на България е „Св. Димитър Басарбовски“, намиращ се в поречието на река Русенски Лом, в близост до село Басарбово. С какво се обяснява наличието на толкова много скални манастири в България обяснява директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов:

"Една от основните причини да се строят храмове в пещери е религиозна. Популярен текст в Средновековието у нас е: „Който има пещера, ще се спаси“, т. е. имаме специална сотирологична концепция за спасение чрез наличието на собствена пещера, в случая църква, като се визира конкретно храм. Отделно са карстовите райони с възможността да се правят църкви в скалите. Но като цяло е вярата. Много често съпоставяме днешното битие със средновековното, а то не е същото. Тогава без религията не е било възможно никой да живее. И то не религията както я познаваме, а действително строгата вяра".



За най-ранните исторически сведения за съществуването на Басарбовския скален манастир проф.Ненов казва:

"От анализите на изследователите виждаме човешко присъствие в тези пещери от първите десетилетия на българското християнство. Това е IX в. Виждаме в някои от скалните ниши рисунки на елени, слънца, малки надписи, кръстове. Това са познатите на изследователите рисунки – графити, някои от които се свързват с предхристиянски, други с християнски произход. Още от първите десетилетия на приемане на християнството – IX-X в., със сигурност и там, където е Басарбовският манастир, е имало скални църкви, по-късно вероятно и манастир".



Кои изследователи са проучвали манастира и в кои години?

Един от най-известните е Карел Шкорпил, този титаничен чех-българин, който поставя основите на българската археология. В по-ново време проф. Тодор Моллов от Великотърновския университет на базата на много писмени извори прави анализи на ситуацията и около битието на манастира, и, разбира се, около Свети Димитър.



Проф.Ненов казва, че в църквата няма оригинални стенописи и обяснява, че: когато Карел Шкорпил, в края на XIX в., посещава манастира, вижда само голи пещери. През 1937 година монахът Хрисан, който идва от Плаковския манастир, възстановява обителта и се появяват следващите стенописи и икони.



Проф. Ненов обяснява каква е ролята на Басарбовската обител в миналото, когато манастирите са били средища на културата и просвещението:

"Басарбовският манастир има една особена позиция в българската история. Той е част от поредицата манастири по река Русенски Лом. Един от най-известните манастири в този район е Ивановски скални църкви. Тук говорим за патриаршески манастир със скрипториуми, т. е. с места за преписване и написване на книги, където живеят образовани хора. За това свидетелстват десетките надписи по стените на някогашните килии. В резултат от сватбата на Иван Александър – по-късно български цар, с влашката принцеса Теодора, като част от зестрата баща й подарява манастир със село. Манастирите във времето на Българското Средновековие са единствените истински феодали. Т. е. манастирът притежава собствени села, с хора, които работят за него и го издържат. Идването на тази влашка фамилия Басараб носи името на селото и на манастира. Оттам насетне до към края на XVI век този манастир е жив".



Скалният манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е обявен за археологически паметник на културата. Проф. Ненов обобщава: "Днес видими археологически останки, така, както очаква посетителят, няма. Манастирът е ценен с вписаната си архитектура в скалите и това го прави изключително важен. Шкорпил описва как са намирани монети от Античността, оброчна плочка на Диана, говори се и за плочка на Бакхус". 

През годините манастирът е обновен и към него са построени нови помещения. В миналото дарителството е играло основно роля в изграждането на църкви и манастири. Проф. Ненов обяснява как стои днес този въпрос:



"Ситуацията е сходна. Навремето богатите хора, а както виждаме и в долината на Русенски Лом българските царе, са дарители. Новата църква е направена заедно с нови пространства и помещения в манастира, като дарения на множество русенски граждани и фамилии, и с подкрепата на държавата, както пише и в дарителския надпис".

Снимки: Светлана Димитрова

Още от категорията

Радиотеатърът не е отживелица и в дигиталния свят

"С появяването на радиото се появи един нов вид творба – радиопиесата, слуховата пиеса, както някои я наричат.... За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие, незатрупани от..

публикувано на 13.02.24 в 06:10

Църквата почита паметта на св. Харалампий на 10 февруари

На 10 февруари почитаме св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. В българската традиция това е един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла. Св. свмчк. Харалампий..

публикувано на 10.02.24 в 05:25

България се прекланя пред Гоце Делчев

В София 152-ата годишнина от рождението на един от най-великите български революционери Гоце Делчев бе отбелязана с тържествен концерт и дискусия. “След две дъщери се ражда син-кръстили го Георги. До ден днешен го познаваме като човек, който обича..

публикувано на 04.02.24 в 14:23