Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вълкана Стоянова: „Обичам песни, в които има красота, смелост и човещина“

Вълкана Стоянова
Снимка: архив

Вълкана Стоянова е чудодейният глас на Тракия, грабващ слушателя със силата на изпълнителското си майсторство. Певческите ѝ умения са еманация на българската музикална надареност, достигнали най–високия връх  на традиционното изкуство. Красотата на тембъра, с който извайва сложната тракийска орнаментика, ясната дикция, естествената гласова постановка в широкия певчески обем ѝ отреждат признанието на явление във фолклорната ни култура. Фолклористката Мария Кутева допълва: Тя не само пее, а наистина „разказва“ песента. Лекотата и чистотата на изпълнение създава впечатление, че гласът ѝ е безкраен. А именитата певица приживе казва: За моите песни трябва кураж.

Внушителен е репертоарът от 350 тракийски песни, които следват житейския ѝ път. Благодатна за певческото начало на малката Вълкана е семейната среда в родното село Люлин, Ямболско. Израства сред песните по седенките, съборите, сватбите, зимните вечери, къщната работа, когато припява заедно с майка си. Едва 14-годишна (през 1936 г.), по време на селския празник Спасовден, със своето изпълнение тя удивлява един от гостите на събора - брат на прочутия кларrнетист Рамадан Лолов. Следва покана за записи в звукозаписната фирма „Арфа“, по–късно в „Симонавия“, „Радиопром“. Този пробив на музикалния пазар носи на Вълкана Стоянова популярност сред любителите на тракийската песен. Не закъсняват и изпълненията „на живо“ по селските празници. Певческият връх на голямата певица, вече в професионалното поприще, е когато спечелва конкурса за набиране на певици в новосформирания ансамбъл за народни песни и танци през 1951 г. в София. Тя е приета първа сред явилите се 430 кандидати за хоровия състав. Лично Филип Кутев е възхитен от нейния талант, като често ѝ поверява сола в хоровите партитури, също индивидуални участия под съпровода на големия кавалджия Никола Ганчев, включени в концертните турнета на ансамбъла у нас и по света. Вълкана Стоянова предава своя певчески опит на ученици от НУФИ „Филип Кутев“ в Котел, където е поканена за преподавател. Нейни ученици са вече прочутите Бинка Добрева, Цветанка Варимезова, Десислава Донева, Мария Колева, Стоян Варналиев и много други. От 1995 г. в Стралджа се провежда конкурсът „С песните на Вълкана Стоянова“ - своеобразен старт за младите тракийски таланти. През 2015 г. е създадена фондация „Вълкана Стоянова“. Издадена е книга с нотни и словесни текстове на най-известните ѝ песни - чудесно помагало за нейните последователи.

През 2017 г. отбелязваме 95 години от рождението на Вълкана Стоянова. Свои спомени споделя нейният предан почитател и приятел, големият познавач на тракийската музика Тодор Тодоров:

Тя беше призната освен от нашите фолклористи, специалисти, но и от своите колеги. Била е често солистка на ансамбъл „Филип Кутев“. Много певици дори са останали в нейната сянка, признаваше Вълкана. За мен тя е един колос, примата на народната ни музика. Мога да цитирам мнения на нейни колеги. Например легендарният тракийски певец Йовчо Караиванов споделяше: „Бях на 10 години когато я чух с „Димитър твари гемия“ и оттогава треска ме тресе и ще ме тресе и в отвъдното“. Ето и думи на голямата северняшка певица Верка Сидерова: „В Египет има пирамиди, а нашите „пирамиди“ е нашият фолклор. Вълкана е на върха на пирамидите, а ние сме под нея.“ Верка ми е признавала, че се е учила от нея на вокално изпълнение и на сценично поведение. Недялка Керанова, друга голяма изпълнителка, каза на един празник: „Тук има жена, на която всички трябва да целуваме ръка, защото тя заслужава голямо уважение. Това е майката на народната песен - Вълкана Стоянова“.  Надка Караджова пък я наричаше доайен на българската народна музика. Вълкана си знаеше цената, беше много прецизна в изпълненията си, но беше и критична към себе си. На 70-ия си рожден ден през 1992 г. тя излезе да пее, а една камера я снимаше. Когато ѝ пуснах видео материала, тя ми каза: „Повече да не си ми дал да се кача на сцена.“ Като чу своето забавено вибрато, като от стара грамофонна плоча, повече наистина не пожела да пее. Беше строга и към учениците си. Като учителка в Котел се е държала строго за всяко едно нещо в песента. Много държеше на една от най-добрите си ученички – Десислава. „Това е моята ученичка, която ще ме замести“– казваше тя. Даваше ѝ много съвети, но беше огорчена когато Десислава отиде в поп фолка. Тя спечели първа награда на конкурса  „С песните на Вълкана Стоянова“. Когато Десислава излезе да пее „Женала дюлбер Яна“ – една от емблематичните песни на Вълкана, голямата певица отиде при нея, а Деси ѝ целуна ръката и продължи да пее. Има много такива вълнуващи моменти. За Вълкана Стоянова ще се говори, докато има български фолклор и докато има България



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Хорове от България, Сърбия и Ангола ще огласят черноморския град Балчик

22 хорови състава от България, Сърбия и Ангола се включват в тазгодишното издание на Международния хоров фестивал "Черноморски звуци" в  град Балчик от 12 до 16 юни. Освен в четирите фестивални вечери, по време на гостуването си в Белия град..

публикувано на 12.06.24 в 07:35

"Лято"

На прага на лятото двама братя – Явор и Виктор Георгиеви – ни предлагат най-новата си песен, озаглавена точно така – "Лято". Поднасяйки ни светло и ведро звучене, тя излиза от новия им проект SinFin. Миналата 2023 г. Явор и Виктор издадоха..

публикувано на 10.06.24 в 10:15

Електронна музика под тепетата в рамките на фестивала LOST in HILLS

В града на тепетата - Пловдив, на 8 и 9 юни ще се проведе музикален фестивал за електронна музика под названието LOST in HILLS. Двудневната програма на живописния хълм Бунарджика включва над 40 артисти, които ще излязат на три сцени. Публиката..

публикувано на 08.06.24 в 09:05