На 15 август народът ни почита празника Успение Богородично. Той е сред най-тачените по българските земи, свързан с Божията майка – покровителка на раждането, на майчинството и даряваща живот. В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори. Навсякъде се приготвят гозби с месото на жертвени животни, които се раздават на множеството, събрало се в двора на църквата.
Поверието гласи, че всеки трябва да вземе от празничния курбан за здраве, жените, които почитат Богородица, като покровителка на майчинството, обкичват иконата й с цветя и дарове.
Празникът Успение на Пресвета Богородица е особено тачен в село Овчарци, Дупнишко. На 15 август там се събират всички жители на селото и много гости. Бай Коста Кацарски е сред най-уважаваните жители в селото. През 60-те години е основал група за автентичен фолклор, бил е певец в храмовия хор, а днес предава опита си на по-младите.
На тоя празник идват хора от цяла Югозападна България. Прави се курбан от по 30 казана. Празникът е най-важен за нас, защото се почита Божията майка, която е родила нашия Спасител Иисус Христос. Той ни закриля във всичко. При нас в Овчарци няма и не помня да е имало градушки, няма аномалии и суши, които се случват другаде. През зимата няма такива големи снегове, виелици или пък безводие. Хората ни са много религиозни и са благодарни за закрилата. Подготовката за празника Голяма Богородица започва още от предния ден, когато се подготвя курбанът. Сутринта на 15 август денят започва с църковна служба. Когато свърши Светата литургия, камбаната започва да бие. Всички отиват при параклиса над селото. Прави се водосвет, а свещеникът поръсва миряните за здраве. След това започва увеселителната програма с много песни и хора. Празникът продължава до късно вечерта. Играят, пеят, веселят се. Това е един от най-големите празници за целия християнски свят.
Казват че на село животът е скучен, но това не е така. В Овчарци обичат селото си, защото то е живо. Има много млади хора, деца, всички къщи са нови и хубави – казва бай Коста и продължава:
На село е много весело, защото хората имат желание да пеят и да играят. Имаме много празници и въпреки възрастта и аз участвам в тях. Това ме държи и съм привързан към мястото и хората. Сега има много земеделска работа, преди се садеше тютюн, но сега се сее жито, а в градините местните си садят чушки, домати, фасул и всякакви култури се раждат при нас. В дворовете има много овощни дървета, земята е плодородна. Фолклора ни е свързан със земята, с обичаите, нравите на нашия народ, с хайдутството и още много неща. Затова и песните ни са така разнообразни, а ние ги подбираме така, че да показват живота из нашия край.
Снимки: Гергана Манчева и БГНЕС
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..