Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Добърско и околностите – неповторимо съчетание на историческо минало и приказна природа

БНР Новини

Всеки, който реши да опознае България, непременно трябва да посети село Добърско. Разположено в Разложката котловина то привлича хиляди туристи. За първи път за него се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. като подвластно на Рилската света обител.

Пътят за селото минава през Долно и Горно Драглище. Шосето се вие сред гори и широки поляни, по които пасат стада крави, овце и коне. Там, където теренът е равен, се виждат насаждения, които учудват със зеленината си и през най-горещите августовски дни. Работливи стопани са впрегнали водите на местните потоци в система от напоителни вади и канали. Така в този сух и неплодороден район те успяват да отгледат някои култури, основната от които е боб. Самите жители казват, че като разложкия боб няма никъде другаде.

Снимка

Пътят свършва в Добърско. Улиците са стръмни, къщите са накацали стъпаловидно по южните склонове на Рила. Легендата разказва, че след битката при Беласица в 1014 г. между българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, хилядите ослепени български войници намират убежище тук. След поражението си те се отправили към Рилския манастир, пътят към който минавал през Недобърско – тогавашното име на селището. Студена и тежка зима ги застига и те са принудени да останат. По време на престоя си установяват, че водата от аязмото, което днес може да се види в двора на църквата, облекчава болката в очите им. Така се заселват и създават прочутата Добърска школа за музика, за да подпомагат незрящи деца, която съществува до началото на ХХ в.

Снимка

В центъра на това малко планинско селце е сгушена и църквата „Св. св Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ – единствената у нас, посветена на тези двама светци-воини. Строена е през 1614, според турските изисквания – да не се отличава и да не се издига над останалите сгради. Част от постройката, която е от камък и хоросан, е вкопана в земята. Няма нито купол, нито камбанария.

Снимка

В дебелите й стени строителите са оставили сложна система от отвори и проходи, които представляват естествен климатик. За това допринасят и малките прозорци, тип мазгали. Температурата в нея никога не пада под 0 градуса. В миналото свещите, които са използвали вярващите, са били от чист восък и пушекът им е образувал естествен защитен слой. Благодарение на всичко това през 70-те години на миналия век, когато храмът е реставриран, е било необходимо да се свали само слоят напластени сажди. Така са се открили оригиналните стенописи, запазени в свежи и ярки цветове. На места реставраторите, като доказателство, са оставили малки ивици. Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от 100-те национални туристически обекта.

Снимка

Добърско е изходна точка на много и интересни туристически маршрути. Един от тях е до едноименната хижа, сгушена на 1750 м високо в пазвите на Рила. Денивелацията е 700 м и пътеката е предимно с изкачване в продължение на 10 км. За улеснение, може да се стигне с автомобил до заведение, където предлагат всякакви рибни ястия. Над него има малко старинно мостче, в лявата страна на което, по сухо дере, тръгва маршрутът.

Снимка

От тук се следва бяло-синята маркировка, която е добре поддържана. С всеки изминат метър гледката, става все по-прекрасна, а просторът все по-необятен. На Изток се разстилат безбрежните меки възвишения на Родопите, а на Юг се издигат непристъпните строги очертания на Пирин. Надолу в подножието, в слънчевата мараня се вижда Добърско.

Снимка

Пътеката следва маркировката и ту преминава в широк коларски път, характерен за рилските маршрути, ту се стеснява и едвам се провлича през избуялите треви и храсти, ту излиза на някоя весела, озарена от слънцето полянка, изпъстрена с цветя и ароматни билки.

Снимка

Някъде в гората издалече се чуват хлопатарите на стада овце и лаят на кучетата, които ги пазят. Неусетно се стига до Козята пътека – едно от предизвикателствата на маршрута. Хребетът е по-стръмен и изкачването е по-трудно. Усилията се увенчават с успех, защото следва участък, който е по-полегат и предразполага към отмора. Пътеката излиза на широка поляна, на която има табела с данни за Балканската дива коза – застрашен вид, който е в Червените книги на България и света. Основната й популация е в нашите планини и се среща в района. Има и табела с данни за глухаря и, продължавайки нагоре по пътеката към хижата, човек е добре да се оглежда за тази едра, с красиво оперение птица.

Снимка

Това е и последното предизвикателство в изкачването. Сред боровете и елите се мяркат скалистите очертания на връх Езерник. Хижата не е голяма. Разположена е на обширна горска поляна. Мястото е тихо и усамотено, чува се само песента на птичките. Хижа „Добърско“ е изходен пункт на много туристически маршрути, най-привлекателните от които са до хижите „Семково“ и „Македония“.

Снимка

Снимки: Светлана Димитрова, en.wikipedia.org и архив

Галерия

Още от категорията

„Зеленото сърце на България“ става запазена марка на Чепеларе

Планинският курорт Чепеларе вече ще се представя като целогодишна туристическа дестинация със запазената марка „Зеленото сърце на България“. „Зеленото сърце на България“, съчетава в себе си прекрасните условия за климатолечение с различните..

публикувано на 01.03.20 в 08:15

Автентичен и колоритен, Разлог привлича с празничния си дух и местната кухня

Само на 6 км от най-посещавания български курорт през зимата – Банско, се намира град Разлог. Разположено на границата между три планини - Рила, Пирин и Родопите, градчето представлява спокойно място за отдих през цялата година. Туристите обичат..

публикувано на 28.02.20 в 12:12

Туристическата индустрия се нуждае от устойчиви стандарти и продукти, които да връщат туристите у нас

Черноморските и планинските курорти в България са предпочитани дестинации за туристи както от съседните балкански държави, така и от страните-членки на ЕС. За да се запази тази тенденция обаче, у нас са необходими промени както в отношението към..

публикувано на 18.02.20 в 11:56