Сякаш рогът на изобилието е изсипан през есента в китното село Джулюница. Селските градини са отрупани с тежък плод. Градинарите казват, че тук зреят най-вкусните чушки и домати, от които става най-хубавата салата, като се добавят печени патладжани, лук и магданоз. Домакините в Джулюница са майсторки в кулинарното изкуство и приготвят прекрасни гозби, на които могат да завидят и готвачите в големите ресторанти. Неслучайно селото вече 9 години е утвърден домакин на кулинарния фестивал „Пъстра трапеза“. Всяка година той привлича нови и нови участници, които се стремят да впечатлят дегустаторите с най-доброто от готварските рецепти на старите майстори.

Фестивалът е празник не само за Джулюница, идват и много гости от гр. Лясковец, село Козаревец, Първомайци и други села в околността. Хората в този край са щедри и работливи, никога не чакат нещо да дойде наготово – казва Катя Москова, председател на местното читалище „Пробуждане“. По думите й само за ден в рамките на фестивала тази година е раздаден цял казан с пилешка чорба, придружена с близо 300 филии хляб, намазани с най-вкусната лютеница. Кулинарните традиции в селото са живи и продължават да се предават на младото поколение, което тук ревностно ги пази – казва Катя Москова и продължава:

Селата пазят най-вече българските традиции. В селата е жива тази искра за опазване на фолклора и културата ни в автентичен вид. Нашето село дори е носител на приз „Пазител на традициите“, всяка година намираме средства и стимул да организираме кулинарния фестивал за традиционни местни рецепти. Когато сме много и всеки помогне с малко, според възможностите си, тогава усилията ни имат успех. И тази година отново направихме така, че нищо да не липсва на трапезата. Фестивалът „Пъстра трапеза“ вече е емблема за село Джулюница. Той е сред най-значимите събития за целия регион.

Ентусиазмът за приготвяне на вкусна храна по традиционни рецепти с продукти от личното стопанство в Джулюница е обхванал и младото семейство Михни и Марина Михневи. Двамата се представиха със свои отделни кулинарни произведения, които впечатлиха журито.

Михни Михнев представи традиционна рецепта за рибена чорба, която от стари времена се е предавала по мъжка линия в неговия род.

Мъжете по принцип са по-добри готвачи, затова решихме да представим типична мъжка рецепта. Нарича се „Чорбата на бачо Кольо“ и рецептата е позната само при нас. Прави се с прясна риба и пресни подправки от градината. Слагат се домати, моркови, лук, картофи, всички ситно настъргани. Целта е да се получи еднообразна консистенция, за да се открояват само рибените парчета. Рибената чорба тук се поднася като традиционно мезе към домашната ракия. Комбинацията е много добра. При всяка възможност се връщам от големия град в селото. Тук почивката е ползотворна. Дори да имам работа в двора и градината, тя не ми тежи, а помага да се чувствам пълноценен човек. Селската работа за нас е удоволствие и терапия, която гони стреса. Благодарен съм на организаторите на фестивали като „Пъстра трапеза“. Те помагат да се задържат поне част от младите хора в селото, а тези, които са навън да си идват по-често. За съжаление и нашето село не е подминато от общата тенденция за обезлюдяване на селата навсякъде в България.

Според Марина Михнева, снаха в Джулюница, в това село живеят добри и задружни хора, които взаимно си помагат. На кулинарния конкурс тя се представи с т.нар. „възрожденска мусака“, традиционно ястие в гр. Свищов, Северна България. Подробности за него от Марина Михнева:

Казва се „възрожденска“, защото навремето в Свищов, който е първият освободен град у нас по време на Руско-турската война от 1877-78 г., са посрещнали русите с това ястие, известно и като „патладжанена мусака“. Вътре се слагат домати, чушки, лук, патладжани и кайма, всичко, за да стане пъстра манджата. Тази рецепта се предава от поколение на поколение в семейството ми, тя е като традиция. С провеждането на този фестивал и други подобни, животът в това село става по-разнообразен от този дори в околните градове. Селото е живо, има много занимания за децата дори и ако мога, бих останала постоянно да живея на село.

Снимки: Гергана Манчева