Сред немалка част от българите битува разбирането, че растящото присъствие на големи търговски вериги в страната има отрицателни последици за вътрешния пазар като пренебрегване на националните производители, продаване на предимно вносни стоки, пласиране на храни второ качество, укриване на печалби и данъци и т.н. Анализ на Института за пазарна икономика представя обаче съвсем различна картина на нещата.

Авторите на анализа определят като заблуда разбирането, че големите търговски вериги са пълни с чуждестранна продукция. Според тях, ако под български стоки се разбират закупени такива от български доставчици, техният дял надхвърля 70% от всички продавани стоки. Статистиката на самите супермаркетите показва, че продуктите на българки фирми са между 60 и 70% от общия обем на стоките. В-к „Сега“отбелязва в своя публикация по темата, че тези данни разбиват популистките „аргументи” за налагане на квоти за „произведено в БГ” в хипермаркетите и задължително минимално присъствие на родните стоки от порядъка на 51% за плодове, 50% за пилешкото месо, 70% за млечните продукти, 25% за други меса и 75% за виното и алкохола.

Но анализът на Института за пазарна икономика показва още, че търговските вериги не само не са „душмани” на родното производство, но правят и директни инвестиции в него. Със специфични кампании някои стимулират определени продукти на производители от различни региони на страната, а други сключват договори директно с производители на плодове и зеленчуци, като гарантират, че ще изкупят заявените количества.

Невярно се отказва и „притеснението”, че веригите съсипват малките магазини и унищожават работни места. Като цитира данни на Евростат за 2015 г., проучването отбелязва, че в сектора „търговия на дребно” само 43 фирми в България имат персонал над 250 души. Наистина, хипермаркетите и подобни на тях големи магазини държат около 40% от пазара на дребно, но това не е за сметка на по-малките търговци, защото техните обороти и през 2012 г., и през 2015 г., са неизменно около 4.4 млрд. лева. Ръстът при големите магазини не е за сметка на малките, а по-скоро се дължи на промяна в потребителските навици на клиентите и на по-голямата покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход, обясняват авторите на анализа. Според тях, статистиката за заетостта разбива и мита за масови фалити на малки магазини и загубени работни места. Между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно са се увеличили с около 12%, а този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора. Освен това, търговските вериги предлагат и чувствително по-високи заплати на своите служители. През 2015 г. средната брутна месечна заплата в тях е била 976 лева, или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е много по-производителен, защото средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22 200 лева, а при малките фирми възлиза на едва 5001 лева.

Разширяването на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Модерните търговски формати предлагат между 2000 и 20000 артикула, което е непостижимо за малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците, повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител. Според анализа на Института за пазарна икономика, търговските вериги не погубват, а развиват пазара в България.