„Знанието е истинско богатство, който се учи – той ще сполучи“ – гласи народната мъдрост, която и днес родителите повтарят на децата си. През годините на обществено-политически преход в страната значително се промени доминиращата ценностната и етична система в обществото ни. Една черта обаче остава не много деформирана и тя е стремежът към знание и респект към образователните институции.

Първият учебен ден, който от десетки години за учениците е на 15 септември, се нарежда сред другите празници на духа, писмеността, просветата и пробуждането, с които ние се гордеем като българи. В центъра на вниманието на 15 септември са най-малките ученици, които за първи път тръгват на училище. Всяко училище далеч преди новата учебна година знае броя на своите първокласници. За много от тях в различни населени места е предвидена специална подготовка по български език, като градивна основа за образованието им в бъдеще. Подготовката ще е необходима на децата, чийто майчин език не е български и които са прекарали голяма част от предходната учебна година в чужбина с родителите си. Очаква се чрез въвеждането на нов механизъм за приобщаване на децата, през новата учебна година броят на първокласниците да бъде малко над 80 хиляди. Според министъра на образованието Красимир Вълчев ключовата тема сега е обхващането на всички деца в училищното и предучилищно образование. Според него най-належаща е промяната в методите на преподаване в българското училище.

По пътя на новаторството и промените ръководството на 105 столично училище „Атанас Далчев“ върви отдавна. Показателен за успеха му е големият брой първокласници, които ще са около 130 през новата учебна година. Румяна Тунева е дългогодишен начален учител в 105 училище. Тя добре познава силните емоции, които владеят децата в първия учебен ден и дава своята рецепта за справяне с напрежението и страха от промяната:

Убеждавам бъдещите ученици, че човек не може да върши каквато и да било работа – лекарска, пилотска, учителска, ако не е подготвен и не се е учил. Училището е основното място, където човек добива знание. Трябва да създадем позитивна нагласа към училището и към ученето. Много е важно бъдещият първокласник предварително да се е запознал с учителя и училището, така че когато дойде - да попадне в позната обстановка. В ученическата чанта на първолака и тази година ще има учебници, тетрадки, а и някоя играчка, която да му вдъхва кураж и да му прави компания в училище. Но има и по-важни неща. Детето трябва да идва с малко по-голямо самочувствие и вяра в себе си. То трябва да знае, че класната стая е място, където всяко дете може спокойно да греши и да се учи от грешките си. Някои деца нямат висока самооценка, по-притеснителни са, страхуват се да не допуснат грешки. Тук е ролята на учителя, да покаже, че грешките не са нещо лошо, а са неизбежно стъпало към успеха. За учителя децата са ежедневен коректор в неговата дейност. Те ни учат да бъдем по-отзивчиви, търпеливи, да бъдем по-отворени към света, по-любознателни дори. Един добър учител се изгражда цял живот. Учител става този, който носи в себе си любовта към децата, безкрайно търпение. Той е човек, готов винаги да се учи, защото някои от децата разполагат с повече информационни средства от своите учители.

Българските традиции – на 15 септември децата да се посрещат в училище с хляб и мед, да се плисне вода по пътя им от украсено със здравец бакърено менче – символизират големите надежди, които народът ни възлага на младите и образованието – казва Румяна Тунева:

На първия учебен ден не може без детските усмивки, доброто настроение и увереността, че детето ще се справи в училище. Първокласниците са в центъра на празничната атмосфера на училищното тържество, в което участват всички ученици в училище. Те посрещат и аплодират радостно първолаците. По този начин те се чувстват специални, забелязани. На младите мои колеги искам също да дам кураж, защото професията е изпълнена с ежедневни предизвикателства. Пожелавам им да вярват в себе си и да знаят, че ще се справят и ще изпълнят благородната си мисия. Съветвам ги да направят така, че да запазят естествената детска любознателност и дори за самите тях учебният процес да се превърне в интересна и увлекателна работа.